Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
После и тази военна част си замина, а хранителните доставки все не пристигаха…
През четвъртата нощ, когато наоколо беше съвсем тихо и пусто, нещо стресна момчето Хапеда в постелята му. Хапеда бе лежал уморен, но без сън в завивките си. Сега забеляза как чергилото на входа се разклати и изведнъж видя, че това беше баща му Четансапа, който пропълзя през отвора. Майката спеше толкова дълбоко от умора, че не забеляза нищо, а бащата сложи ръка на устните си и даде знак на Хапеда да не буди майка си. Четансапа потърси превръзките от лико. Момчето знаеше къде ги бе прибрала майка му и помогна на баща си да превържат раните му. В две от тях сигурно имаше трески. Те бяха започнали вече да гноят. Хапеда донесе на баща си три гущерчета, които беше хванал, и Четансапа ги погълна бързо. Момчето съобрази също така веднага, че баща му ще има нужда от зимна кожена дреха и от завивка от бизонова кожа. Четансапа пое вещите и възложи на сина си задача. Къдрокосия Чапа и Чотанка трябвало да заминат веднага за агенцията и да настоят там да им дадат храна. През това време Ихасапа и Копиен връх трябвало да отидат и да разберат какво е станало с главните вождове.
— Ще дойдеш ли пак някой път, татко? — попита момчето. — Или аз да дойда да те намеря някъде?
— Аз се крия между скалите. Когато предателите и койотите ги няма, ще идвам в шатрата всяка трета или четвърта нощ. Ако не мога да дойда, ти недей да ме търсиш, освен ако се е случило нещо важно или голямо. Тогава ми остави съобщение при скалата, която прилича на глава на лешояд — и Четансапа изчезна отново незабелязано, тайно, както беше дошъл.
Когато нощта вече изтичаше, Хапеда стана. Беше тъкмо часът преди изгрев слънце. Тъй като водата беше много малко, момчето се натърка със сняг. При първи зари Хапеда повика Къдрокосия Чала от шатрата със седемте жени и му предаде тайно заръката на Четансапа.
— Добре… да… добре. — Изглежда, сега и в крайниците на Чапа се вля нов живот, тъй като му се бе създала работа. — Добре. Баща ти се е спрял на най-подходящите мъже. Никой от нас четиримата няма да издаде Четансапа. Ти се върни в шатрата, Хапеда, или почни да си играеш. Аз ще предам задачата по-нататък.
Когато слънчевите лъчи заляха пустошта и шатрите в бивака, четирима бойци вече бяха готови за път. Къдрокосия Чапа и Чотанка подкараха конете си на юг към агенцията. Там се бяха разположили белите мъже, които имаха за задача да ругаят и управляват бедните дакота като в голям затворнически лагер. Ихасапа и Копиен връх тръгнаха пешком. Никой не попречи на четиримата мъже да се отдалечат.
Хапеда се срещна с Часке, своя приятел и заедно с него вожд на Съюза на Младите кучета. Те се посъветваха взаимно и решиха, че членовете на съюза трябва да отидат на лов за птици. Можеха да заложат примки, а и камъните бяха оръ-жие. Гладът беше голям и жените отново заклаха няколко кучета. Но тъй като двамата вождове на момчетата проявиха доста голяма увереност, и останалите деца се насърчиха и това по-бодро настроение навлезе по невидими пътища във всички шатри.
Мина един ден, после втори, и още един, и още един. Момчетата започнаха да се взират никой ли от четиримата мъже, които бяха напуснали бивака, не се завръща още. Сутринта на петия ден на юг нещо се раздвижи. Хапеда и Часке изведоха изпосталелите си мустанги и ги подкараха натам. Онова, което откриха, им се стори много странно.
Две рогати пъстри мършави добичета теглеха с твърде голямо нежелание голяма кола с ритли. Подир колата вървяха завързани още четири такива животни; те пристъпваха неохотно, препъвайки се, с проточени напред шии и глави. Къдрокосия Чапа седеше в колата и подтикваше товарните добичета. Чотанка водеше неговия мустанг, който вървеше ходом след колата.
Колоната спря край шатрите. Едното добиче веднага се сгромоляса изнемощяло на земята.
Мъжете, жените и децата наизлязоха от шатрите и питаха безмълвно, само с поглед, какво смятат да правят сега Къдрокосия Чапа и Чотанка.
Къдрокосия Чапа скочи веднага от каруцата и разпрегна двете крави, които бяха я теглили. Хапеда и Часке му помогнаха. Те казаха, че тези животни имали някаква далечна прилика с женските бизони, тъй като имали рога, четири крака и козина, ала за носовете на индианските момчета миризмата им беше някаква сладникава смрад. Самият Къдрокос Чапа беше готов да се разплаче.
— Шест крави! — каза той. — Но ние можем само да ги заколим, защото те са изтощени до смърт, а тук, край нашите шатри, няма да намерят през зимата никаква храна!