Пътят на кралете (том I)

— Трябват ми превръзки — рече Каладин. — И една стъкленица с масло от ралица или сок от кратункова билка. Освен това, игла и конец от черво, ако имате.

Аптекарят се ококори от изненада.

— Лекарски син съм — призна Каладин. — Обучен от неговата ръка. Баща ми е чиракувал при човек, който се е учил във Великата Зала в Карбрант.

— Ах. Добре.

Аптекарят се изправи, остави бастуна и приглади робата си.

— Превръзки, казваш? И антисептик? Нека проверя… — върна се зад тезгяха.

Каладин примигна. Възрастта на човека не се беше променила, но той вече съвсем не изглеждаше толкова крехък. Пристъпваше по-твърдо и от гласа му изчезна дрезгавият шепот. Търсеше из бутилките и си мърмореше нещо, докато четеше надписите.

— Можеше просто да идеш в залата на военните лекари. Щяха да вземат далеч по-малко пари.

— Не и от мостови — отвърна намръщено Каладин. Военните лекари го бяха отпратили. Материалите им бяха само за истинските войници.

— Разбирам — рече аптекарят и остави на тезгяха една стъкленица, после се наведе и затършува из чекмеджетата.

Сил долетя до Каладин.

— Всеки път, щом се наведе, мисля, че ще се прекърши като тръстика. — Сил все повече разбираше абстрактните мисли, при това с удивителна бързина.

Знам какво е смъртта… Той още не знаеше дали да я съжалява или не.

Каладин вдигна бутилчицата, отпуши я и помириса съдържанието.

— Слуз от ларма? — свъси се от противната смрад. — Изобщо не е толкова ефикасно, колкото двете, които Ви поисках.

— Обаче е много по-евтино — каза старецът и се изправи с голяма кутия в ръце. Отвори капака и показа стерилни бели превръзки. — А ти, както беше отбелязано, си мостови.

— Тогава колко струва слузта от ларма? — Каладин се притесняваше от цената; баща му никога не беше споменавал колко струват материалите.

— Две кървави марки бутилката.

— И смятате това за евтино?

— Маслото от ралица е две сапфирени марки.

— А сокът от кратунка? Видях, че билката расте току до лагера! Не ще да е толкова рядка.

— Знаеш ли обаче колко сок излиза от едно растение? — попита с вдигнат показалец аптекарят.

Каладин се позамисли. Не беше същински сок, а млечка, която се изстискваше от стъблата. Поне така казваше баща му.

— Не — призна той.

— Една-единствена капка — рече аптекарят. — Ако имаш късмет. По-евтино е от маслото от ралица, да, но е много по-скъпо от слузта. Макар и слузта наистина да вони като задницата на самата Нощна пазителка.

— Нямам толкова — каза Каладин. Една гранатова марка възлизаше на пет диамантени. Десетдневна заплата за едно бурканче противовъзпалително мазило. Отче на Бурята!

Аптекарят изсумтя.

— Иглата и конецът ще струват две прозрачни марки. Можеш ли да си позволиш поне това?