Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Единствената възможност на шатерци да внедрят техни шпиони във форта е чрез подмяна на личността. Ако това наистина се е случило, просто е невъзможно да се разкрият шпионите преди да се започнали да действат.
— И какво ще правим сега? — ядосано попитах аз. — Приятелите ми и Итания са пленени, могат да си правят всичко с тях, докато ние тук весело си дърдорим.
Шорт се намръщи.
— Нищо весело няма тук. Не можем да проведем открита операция, защото тогава шатерци със сигурност ще предупредят своите и ще избягат, заличавайки след себе си всички следи. Ще вземат и пленниците. Нека да се посъветваме с Майстор Ревел, още повече, че сега при него… да го кажем така, гостуват му вампири.
— Вампири? — попитах учудено. — Кои са?
— Велхеор и неговият приятел. Те искаха веднага да тръгнат да ви търсят в Прокълнатите земи, но Ревел ги… убеди да останат и да изчакат.
Обяснението на Майстора малко ме смути, но време за излишни въпроси нямах. Още повече, че вече стигнахме до изследователския център.
— Зак, ето къде си бил!
Обърнах се към смътно познатия глас и замръзнах от изненада.
— Мирон?! Какво правиш тук?
Това си беше истинска изненада. С Мирон се бяхме разделили близо до замъка на клана Сеон в земите на вампирите. Плешивият и мършав като клечка мъж се считаше за нещо като борец за свободата на хората, въпреки че самите жители на бившето Царство на вампирите се чувстваха напълно комфортно. На прощаване го поканих на гости, като му обещах гостоприемство и в Крайдол, и в Лита. Но и през ум не ми минаваше, че ще се появи тук! Сякаш това не беше форт на границата с враждебна държава, а някакъв крайпътен хан — първо се появи Итания, а сега и Мирон.
— Нали самият ти ме покани на гости — изобщо не се смути мъжът.
Погледнах към чакащите ме Майстори, те с нескрит интерес разглеждаха Мирон.
— Ъ-ъ-ъ… нима фортът е толкова отворен, че всеки желаещ може да дойде тук? — за всеки случай уточних аз.
— Всъщност, не — отвърна Ленди. — Кой е този?
— Мой добър познат, не е опасен.
„Доколкото ми е известно — добавих мислено. — От друга страна, щом е успял да оцелее в земите на вампирите и да извърви целия път до форта, минавайки през Великото гробище, то на способностите му за оцеляване може само да се завижда.“
— Да, виждам — съгласи се Ленди. — Едва ли може да го вземеш за шпионин.
Наистина, Мирон не се беше променил много от последната ни среща, изглежда дори дрехите му бяха същите. Едва ли един шпионин би се държал така нагло и предизвикателно.
— Но си е подозрителен — мрачно каза Шорт. — Как се озова тук?
— Пропълзях през стената — сви рамене Мирон. — Охраната ви не е кой знае каква.
— А заклинанията?! — опулих се аз.
— Не съм ги забелязал — махна с ръка мъжът. — Не съм Майстор, за да разбирам от това — той се приближи към мен и малко по-тихо каза: — Виж, трябва много сериозно да поговоря с теб.
Разбира се, Мирон беше сериозен мъж, за дреболии нямаше да бие толкова път.
— Зак, хайде — напомни ми Ленди. — Не разполагаме с време, за да си говориш с твоя познат. А и той не може просто така да се мотае из форта, ще трябва да остане под стража. Освен това съм сигурен, че Майстор Ревел ще иска да разбере как така обикновен човек може спокойно да мине по защитена с всевъзможни заклинания стена.
Мирон се намръщи, но замълча, поглеждайки изразително към мен.
— Да остане под стража — вие сериозно ли? — озадачено попитах Майсторите. — Струва ли си? Той е мой добър познат…
Шорт се почеса по врата.
— Добре, нека Ленди да закара твоя познат при нас в кулата, където да изчака завръщането ти.
— Чудесно!
— Да, чудесно — като ехо повтори Ленди. — Ще мога да си почина, докато вие се оправяте с недоволните вампири.
Мирон и Ленди се върнаха обратно, а ние с Шорт влязохме в изследователския център. Странно, но Майсторът се насочи не към кабинета на Майстор Ревел, а към една от стаите за опити.
— Да не объркахте вратата? — уточних за всеки случай аз.
— Не, кабинетът на Майстор Ревел пострада малко и още не са го възстановили. Така че той временно се премести тук…
Отворих вратата и наистина видях седналия зад някаква маса Майстор Ревел, а до него… два огромни ледени блока. Красивата му маса днес беше заменена от най-обикновена широка дъска, подпряна на няколко сандъка. Подобни сандъци изпълняваха ролята и на столове.