Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Лявата ръка на Бога
Лявата ръка на Бога - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лявата ръка на Бога

Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:

Едно момче стои в Светилището на Изкупителите.
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 140
Перейти на страницу:

— И сам ли направи проекта?

— Аз ли? Не. Не разбирам от тия неща. Просто знаех какво е необходимо.

— Но той не ти каза, че е съгласен, че наистина ще осъществи твоя план.

— Да. Когато отначало чух за атаката, помислих, че… нали разбирате… — Той завъртя длан около главата си. — … че малко съм се побъркал.

— Но не си.

— Аз ли? Нищо ми няма. Така или иначе, в Йорк те узнаха каквото им трябва, затова си тръгнаха и отмъкнаха тримата Матераци — искат не хората, а бронята. Тя сигурно вече е на половината път към Светилището и инженерите с нетърпение чакат да я проучат.

— Но ядохте пердаха във Форт Непобедим.

— Не аз, Изкупителите.

— Понякога казваш „ние“.

— По навик, шефе.

— Добре тогава. Твоят план се провали във Форт Непобедим.

— Не е провал — само лош късмет. Матераците не възнамеряваха да ги атакуват в гръб, те просто се върнаха в неподходящ момент… за Изкупителите, искам да кажа. Ако искаш да разсмееш Господ, сподели с него своите планове — нали така казват мемфиските лихвари?

— За да влезеш в Гетото, трябва разрешение.

— Никой не ми е казвал.

— Някой ден ще си патиш от ума.

— Още съм жив, ако това намеквате.

— И все пак казвам, че във Форт Непобедим всичко се обърка.

— Не е.

— Как така?

— Колко Изкупители бяха убити?

— Две хиляди и петстотин… някъде там.

— Те се биха на два пъти с вашата кавалерия и половината оцеляха. Бяха пратени да видят какво представлявате, а не да спечелят битка.

— А Порт Колард?

— Наричате го Малкия Мемфис. Защо?

— Построен е около естествено пристанище, силно наподобяващо тукашния залив. Градът е построен приблизително по същите планове. След като веднъж е излязло успешно — провинциалистите обичат да подражават… — Випонд млъкна по средата на изречението. — Разбирам. Да. — Той тежко въздъхна и кихна. — Извинявай. И какво ще става сега?

Кейл сви рамене.

— Знам какво предстои по план — това не означава, че ще го направят.

— Защо. Дотук им донесе умерен успех.

— Не умерен — просто успех. Постигнаха всичко, което бях запланувал.

Настана зловещо мълчание. За изненада на Випонд, Кейл заговори пръв.

— Съжалявам; според Боско греховната гордост в мен е много силна.

— Прав ли е?

— Сигурно да.

— Познаваш ли онзи Принцепс?

— Срещал съм го веднъж. Тогава беше военен губернатор на северното крайбрежие. Там няма окопна война, навсякъде стърчат планини. Затова той води тази кампания, защото е най-добрият в сраженията с подвижна армия… и двамата с Боско са много гъсти, макар че доколкото чух, другите никак не го обичат.

— Знаеш ли защо?

— Не. Но четох всичките му военни отчети. Бие се тъй, сякаш умее да мисли. Тия работи дразнят Службата за нетърпимост. Боско го закриля, така съм чувал.

— Тогава защо трябва ти да казваш на Принцепс какво да прави?

— Питайте Боско. — Кейл махна с ръка към картата. — Къде са сега?

Випонд посочи място на сто и петдесет километра от най-северния край на Келявите земи.

— По всичко личи, че ще прекосят Келявите земи, за да се върнат в Светилището.

— Така изглежда. Но е твърде рисковано дори малка армия като тази да навлиза в Келявите земи през лятото.

— Значи твоят велик план не предвижда това?

— Моят велик план предвижда да изглежда, че са тръгнали през Хеселската гора към Келявите земи, та вие да се опитате да ги изпреварите и да им устроите засада. Но щом навлязат в гората, те ще завият на запад, ще прекосят реката по Стамфордския мост и ще се отправят към Порт Ерол на западното крайбрежие. Флотът, който опожари Малкия Мемфис, ще ги вземе от пристанището. Ако не успеят, доколкото съм чел в библиотеката, наоколо има плажове и плитчини. При необходимост могат да докарат гребни лодки. — Той посочи един проход на картата. — Дори ако времето е лошо и флотът закъснее, щом минат през Ключова клисура, няколкостотин Изкупители могат да задържат там цяла армия дни наред.

Випонд се вгледа в него мълчаливо и тъй задълго, че Кейл първо изпита смут, после раздразнение. Канеше се да заговори, когато Випонд зададе въпрос:

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 140
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)