Лявата ръка на Бога

— И какво?

— Нищо. Той просто ми тегли един здрав пердах. И се захванах с каквото ми беше заръчал. Не мислех, че изненадата ще свърши работа срещу Матераците, защото те не се бият нито като Изкупителите, нито като Антагонистите. Изкупителите нямат сериозна кавалерия, нямат и брони. За тях най-важни са стрелците. Вие почти не ги използвате. Нашите обсадни машини са грамадни и тежки, всяка се строи на мястото на самата обсада. Вие сигурно имате четиристотин крепости със стени по-дебели от всичко, което сме виждали.

— Два от требушетите, използвани в Йорк, се счупиха, но те изгориха и четирите. Защо?

— Те са проникнали през крепостната стена още първия ден, нали така казахте?

— Да.

— Изпробвали са ново оръжие в истинска битка срещу нов враг далече от своята територия. Макар че два са се счупили, другите два са действали успешно.

— Но два се счупиха.

— Ще ги усъвършенстват — за това е цялата работа.

— В какъв смисъл?

— Няма смисъл да изненадваш врага на негова територия, ако не си сигурен, че ще го унищожиш бързо. Боско вечно ме биеше, защото казваше, че поемам твърде много излишни рискове. Не и тук. Аз знаех, че Изкупителите не са готови, че ние… — той бързо се поправи — че те трябва да проведат кратка кампания, да научат колкото се може повече за бойната тактика на Матераците, да узнаят колко добри са оръжията и броните им, после да се оттеглят. Покажете ми карта.

— Защо да ти вярвам?

— Стоя пред вас и ви казвам какво стана, нали? Можехме просто да си плюем на петите.

— Ами ако всички тия приказки са само фалшива откровеност и Боско през цялото време ти дърпа конците?

Кейл се разсмя.

— Добра идея. Някой ден ще я използвам. Покажете ми картата.

— Нищо не бива да излиза от този кабинет — каза Випонд след малко.

— Та има ли кой да ме чуе освен вас?

— Добре казано, — но за да си нямаме недоразумения, ако някой друг узнае в какво си замесен, ще намажеш въжето.

Випонд пристъпи до лавицата в дъното на стаята и свали свитък дебела хартия. Докато се връщаше към писалището, той погледна Кейл право в очите, сякаш това би могло да му помогне срещу момчето, привикнало цял живот да крие мислите си. После за добро или за зло взе решение, разгъна картата върху писалището и притисна краищата с преспапие от венецианско стъкло и любимата си книга „Меланхоличния принц“. Кейл огледа картата, съсредоточен тъй дълбоко, както Випонд не го бе виждал никога досега. През следващия половин час той отговори на многобройните въпроси на Кейл за местата на четирите атаки, броя и позициите на войниците. После момчето млъкна и мълчаливо проучи картата за десетина минути.

— Искам чаша вода — каза Кейл.

Водата веднага бе донесена и той я изпи на един дъх.

— Е?

— Матераците имат укрепени градове. Знаех, че без много по-леки обсадни машини, които лесно могат да се прехвърлят от град на град, можем със същия успех да надуваме тръби и да чакаме крепостните стени да рухнат. Казах на Боско, че Църковните инженери трябва да построят нещо много по-леко и лесно за сглобяване и разглобяване.