Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Това е наша грешка и ние смятаме да я поправим — повтори неколкократно той.
— Имате ли точната бройка на жилищата? — запита мистър Картър, а всеки един от неговите подчинени внимателно си записа въпроса.
— Деветстотин двайсет и две — отвърна Джоуел. — Обърнахме се съм дистрибуторите на цимента, те ни насочиха към строителните предприемачи, оттам стигнахме до подизпълнителите. Мисля, че бройката е точна, най-много да има пет процента отклонение.
Мистър Картър усърдно си водеше записки. Когато свърши, запита:
— Следователно, ако приемем, че двайсет и пет хиляди долара е достатъчно обезщетение за всеки от нашите клиенти, общата сума излиза около двайсет и три милиона.
— Ние сме абсолютно убедени, че ремонтът на едно жилище няма да струва двайсет хиляди — обясни Джоуел.
Сътрудник подаде на мистър Картър някакъв документ.
— Получихме експертни становища от четири строителни фирми подизпълнители от района на Хауард. Всяка от тях е изпратила представители на място да оценят щетите. Всяка от четирите ни е представила оценка. Най-ниската е осемнайсет хиляди и деветстотин, най-високата е двайсет и една и петстотин. Тоест средната е двайсет хиляди долара.
— Бих желал да се запозная с тези оценки — каза Джоуел.
— Може би, но по-нататък. Освен това има и други щети. Собствениците имат законно право на обезщетение за причинено неудобство, разочарование и емоционален дискомфорт. В резултат от станалото един от нашите клиенти е получил силни пристъпи на главоболие. Друг не е успял да продаде жилището си изгодно, тъй като тухлите са почнали да падат.
— Нашите оценки са от порядъка на дванайсет хиляди долара — каза Джоуел.
— Ние не сме съгласни на споразумение за по дванайсет хиляди на жилище — отвърна мистър Картър и всички от неговата страна на масата поклатиха глави.
Петнайсет хиляди долара беше една справедлива компромисна сума, с която всяка засегната къща щеше да получи полагащата й се нова зидария. Само че, когато мистър Картър прибереше своя дял, от нея за собственика щяха да останат едва десет хиляди. А десет хиляди долара щяха да стигнат колкото да се свалят старите тухли и да се докарат нови, но не и да се иззидат наново. Така че с по десет хиляди долара на жилище нещата щяха само да се влошат още повече: къщата щеше да се оголи до носещите колони, дворът да се покрие с кал, пространството пред гаража да се задръсти с палети, натоварени с тухли. Но нямаше да има кой да ги иззида в нови стени.
Деветстотин двайсет и два случая по 5000 долара всеки — това правеше 4,6 милиона адвокатски хонорар. Мистър Картър сам се изненада от лекотата, с която беше почнал да прехвърля наум дългите редици нули. От тях 90 процента бяха негови; 10 трябваше все пак да раздели между неколцина адвокати, които се бяха включили със закъснение в иска. Не беше лошо като хонорар. Щеше да покрие цената на новата вила на Сейнт Барт, където Ридли продължаваше да се укрива без видимо желание да се връща във Вашингтон; после, като се приспаднеха данъците, нямаше да остане много.
При 15 000 долара на клиент компанията щеше да оцелее. Към петте милиона долара застраховка щяха да добавят още около два милиона в налични средства, заделени за машини и оборудване. Останалите осем милиона можеха да се вземат назаем от банките в Питсбърг. Разбира се, тази информация се държеше в тайна между Джоуел Хана и Бабкок. Все пак това беше първа среща и още беше рано да разкриват картите си.
Накрая въпросът щеше да опре до това колко очаква да получи за труда си мистър Картър. Той можеше да уреди справедливо споразумение, може би дори да свали своя процент и пак да спечели някой милион, като едновременно защити клиентите си, помогне на една уважавана стара фирма да се закрепи и на всичко отгоре се обяви за победител.
Или пък можеше да играе твърдо — и тогава всички щяха да пострадат.
32
Гласът на мис Глик звучеше някак притеснено по интеркома:
— Търсят те двама души, Клей — каза тя почти шепнешком. — От ФБР.
Новаците в играта на групови искове често поглеждат през рамо, сякаш това, което вършат, е донякъде незаконно. С времето обаче кожите им загрубяват и започват да се смятат за неуязвими. При споменаването на ФБР Клей отначало подскочи, после се засмя на собственото си малодушие. С положителност не беше сторил нищо нередно.
Двамата сякаш бяха извадени от някой холивудски филм: стегнати, гладко избръснати, те показаха със замах значките си, сякаш очакваха околните да изпопадат от възхищение. Чернокожият беше агент Спунър, а белият — агент Луш. Двамата разкопчаха едновременно саката си и също едновременно се отпуснаха в две кресла в ъгъла за високопоставени гости в кабинета на Клей.