Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Не знам дали бихте се държали другояче на наше място, но се съмнявам. — Тонът му бе предизвикателен. — Капитанът дойде да ни каже какво ни очаква и знаехме, че няма да ни излъже. Знаехме, че не е страхливец.
Той напрегнато погледна Калис.
— Нали каза, че го познаваш?
— Да, не беше страхливец — кимна Калис.
— Гущерите провалиха всичко. Те промениха законите на войната. Не ни дадоха избор.
— Как се измъкнахте? — попита някой отзад и като се обърна, Ерик видя, че е дьо Лунвил: бе дошъл незабелязано по време на разказа.
— Пратеникът на гущерите бе казал нещо, което тревожеше капитана. Не знам какво беше точно, но след когато набиха на кол раджата пред собствения му народ, казаха на всички оцелели, че или ще стърчат на колове до бившия си владетел, или ще им служат без уговорки.
— Не ви ли дадоха един ден милост, за да напуснете бойното поле? — попита Фостър, застанал зад дьо Лунвил, и Ерик се мръдна встрани, за да могат по-добре да наблюдават Цила.
— Не ни беше дадено дори достатъчно време да си опаковаме вещите! Но Билбари знаеше, че замислят нещо, и ни събра при по-малката порта от южната страна. Пробихме си път с бой, а онези бяха прекалено заети, за да пращат преследвачи след нас. Докато ни извеждаше от града, който бяхме предали, нашият капитан загина.
— Такова е било решението му — каза Калис.
— Ще бъда лъжец, ако ви кажа това — отвърна Цила. — Ние бяхме редовни войници и всички бяхме подписали договор с Билбари. Решението бе гласувано, както се прави при всички редовни войници.
— И как гласувахте? — попита дьо Лунвил.
— Има ли значение?
— Дяволски си прав за значението — отвърна сержантът и на лицето му се изписа гняв. — Да се обърне наметало е най-малкото, което човек може да направи.
— Всеки от нас гласува да напуснем града — каза Цила.
— Разполагате с лагерния мир до вдругиден заранта — каза Калис. — Дотогава трябва да сте си тръгнали.
После стана и напусна павилиона. Ерик забърза след него.
— Капитане!
Калис се обърна и Ерик бе поразен от гнева, който бе изписан на елфското му лице.
— Какво има?
— Половината им коне трябва да се лекуват и да почиват. Ако ли не, след няколко дни ще бъдат безполезни.
— Това е проблем на Цила и на неговите хора.
— Капитане, не давам и пукната пара за тях, мисля си за конете.
Калис го погледна, после рече:
— Направи за животните най-доброто, което можеш, но не и нещо специално. Сено и вода, това ще бъде всичкото, което ще им отпуснем. А какво ще закупят от селяните си е тяхна работа.
— Има един мъж, Райън, който пита дали може да го вземем с нас. Казва, че не ще да се мотае около Махарта.
Капитанът помълча и накрая каза:
— Ако някой от тези посерковци вдругиден при изгрев-слънце е все още тук, ще бъде убит незабавно.
Ерик кимна, върна се при конете, намери Райън и му каза:
— Моят капитан каза, че нямаме място.
Изражението на мъжа се смени и за секунда Ерик помисли, ще го удари на молба. Накрая Райън каза:
— Е, добре. Ще продавате ли коне?
— Не мисля, че капитанът много ще се зарадва дори като разбере, че говоря с теб. — Той понижи глас и добави: — Пази малкото злато, което имаш. Вземи оня кон ей там. Току-що оздравя от натъртен крак — заради някаква глупост си го беше ударил и очевидно има камъни вместо мозък. Но е достатъчно здрав, за да те отведе оттук след два дни.
— Не мисля, че ще остана толкова дълго — каза Райън. — Капитанът ми е мъртъв, много от другарите ми също. Ще потегля на юг, за да намеря работа преди слуховете да са стигнали дотам. Когато веднъж на човек му лепнат прозвище „предател“, никой повече не му се доверява.
— Цила каза, че не сте имали избор — изръмжа Ерик.
— Мъжете винаги имат избор — изръмжа Райън. — Понякога е сложно и трябва да се замислиш дали предпочиташ да загинеш с чест, или да живееш в безчестие, но винаги има избор. Изнеженият раджа беше мъж. Може би не се беше сражавал и един ден в живота си, но когато дойде време да се предава, се изплю върху стената. Плачеше като дете, когато го набиваха на кола, и виеше като куче с пречупен гръбнак, когато усети, че вътрешностите му се разкъсват. Но дори когато по кола потекоха кръвта и лайната му, нито веднъж не помоли за милост и ако Хали-ши — той използува местното име на Богинята на смъртта, която съдеше хорския живот — има малко добрина в себе си, ще му даде възможност да опита отново късмета си на Колелото на съдбата.
— Цила каза, че не са ви предлагали възможност да се предадете — обади се Ерик.