Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Арсиное ми хвърли гневен поглед и започна да ме поучава:
— Турмс, приятелю, когато сме на сушата, изобщо нямам нужда от твоите грижи. Напълно съм в състояние да се грижа сама за себе си. Недей да ми напомняш за състоянието ми — достатъчно бях потисната, когато бях на кораба. Не съм от жените, които нямат нищо против да живеят затворени между четири стени и по цял ден да тъкат, да не говорим пък, че ти дори нямаш четири стени, в които да ме прибереш. Затова по-добре замълчи и не вдигай шум веднага щом се спасихме от ужасите на морето, в които ти самият ме тласна.
Несправедливите й думи ме засегнаха. По време на морското ни пътешествие се разбирахме добре, тъй като неудобствата я караха да търси опора у мен. Но ето че тя пак се беше превърнала в предишната Арсиное и много добре знаех, че няма никакъв смисъл да споря с нея. Въздъхнах дълбоко и замълчах. Тя ме загледа, след което се усмихна и възкликна:
— Я виж ти, Турмс, все пак си успял да научиш нещо. Обичам те повече мълчалив, отколкото нападателен и заядлив. Ела да пийнем от виното на богинята, което жрецът беше така добър да ни предложи.
Уханието в храма замая главата ми, а и бях вече доста пиян от пиршеството на Дорией и Дионисий. Но Арсиное ме задърпа и ме накара да седна до олтара, след което сложи в ръцете ми широка купа с вино. Излях няколко капки в чест на подземните богове, след което опитах от виното със смирна. Приказливият жрец искаше да се присъедини към нас, но Арсиное не му позволи да ме заговори, а продължи:
— Разбра ли най-сетне, Турмс, че сам трябваше да освободиш Дорией и да го оставиш да вдигне бунт на кораба? Щяхме да се избавим от много неприятности, ако ме беше послушал. Но нека не скърбим за непоправимото — поне Дорией успя да докаже, че е наистина нещо повече от простосмъртен.
Отвърнах заядливо, че според мен Дорией не е доказал нищо друго, освен, че е склонен към налудничави мисли и видения.
Но Арсиное настоя:
— Нима не разбираш колко мъдро е постъпил Дорией, като се е споразумял с Тетида? Тя всъщност е морският образ на богинята. Това ще утвърди още повече властта ми в Ерикс. Аз трябва да бъда върховна жрица, когато Дорией стане цар, и да тълкувам желанията на богинята както на суша, тъй и в морето.
— Арсиное — предупредих я аз, — не обиждай напразно богинята. Спомни си за състоянието си.
Но от това Арсиное се настърви още повече:
— О, то не е пречка. Напротив, сега ми се струва, че богинята ме е изпълнила, тъй че цялото ми тяло излъчва нейната сила. Мисля дори, че бъдещото ни дете ще бъде с божествени способности, а ти самият си само оръдието, с което си послужих, за да го добия.
— Благодаря ти все пак, че говориш за „нашето“ дете — казах аз със злост. — Ще минат още няколко седмици, и съвсем ще забравиш за това незначително „оръдие“.
Арсиное сграбчи с длани лицето ми и го обсипа с целувки. Устните й горяха, а дъхът й миришеше на вино.
— Как можеш да ревнуваш още отсега нероденото си дете? Да не си посмял да попречиш на бъдещето му независимо дали ще е момче или момиче! Аз вече кроя планове за това дете. Но божествените дела са тъй необхватни! Понякога ми се струва, че главата ми ще се пръсне от мисли. И все пак — знам за тези неща много повече от теб самия.
Усетих как отново ме обзема пиянски гняв, захвърлих чашата си така, че тя се разби на парчета, и скочих на крака.
— Погледни ме в очите, Арсиное — заповядах й аз. Собственият ми глас кънтеше в ушите ми. — Погледни ме в очите и кажи — познаваш ли ме?
Арсиное вдигна поглед към мен.
— Разбира се, че те познавам, Турмс — каза тя. — Познавам те по-добре от всеки друг. Защо се гневиш? Нима виното на богинята ти замая главата?
Разбрах, че тя не ме познава. Арсиное познаваше единствено смъртното ми тяло. Но заслепен от гнева си, изведнъж поисках да се разкрия пред нея такъв, какъвто съм, и да я накарам да млъкне. Пълната луна блестеше на небето и бялата й сила изпълваше плътта ми през стените на храма.
— Арсиное — извиках с въодушевление, — някога ме накара да се закълна, че съм смъртен човек. Тогава аз все още не се познавах. Но сега се познавам. Погледни ме в очите!
Тя отбягна погледа ми и в гласа й почувствах раздразнение, когато ми отвърна:
— Ти си мъж. Ти си смъртен човек, който чувства глад и жажда, студ и жега. Имаш нужда от мечти, от страсти и изпитваш понякога скука като всички смъртни. Самият ти ми каза това и аз самата съм забелязвала, че наистина е така. Вярно, когато те видях за първи път, помислих, че у теб има нещо божествено, но оттогава насам си се смалил доста в очите ми.