Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Две циклопични скали с прицелна точност се сблъскаха с широките си плоски издатини и премазаха малката бяла птичка. И веднага започнаха да се раздалечават, като всяка отнасяше върху себе си зелено-кафявия отпечатък на току-що работилото устройство — изящно, сложно, и доста неглупаво създание (а може би все пак същество?)
Пръстите на Мета не трепнаха ни за миг. Скалите бавно се разминаваха, „Арго“ се промъкваше, пот се стичаше по лицата на пирянците, които в тази минута с нищо не можеха да помогнат на своя пилот. Можеха само да мълчат, да стискат зъби и да не пречат, за да не изплашат изплъзващия им се късмет.
Преминаха влудяващо бавно, почти стържейки броня в скалите, които отново се сблъскаха точно зад кораба, а други два астероида се превърнаха в прах и отломки няколко секунди пред тях.
После стана чисто черно, само проблясваха разноцветни звезди, сред които бавно се уголемяваше огненото клъбце на Нов Кокос. Сега вече можеха смело да форсират двигателите. И Мета от радост така пришпори звездолета, че целият екипаж бе повален на пода и почти сплескан от ускорението като под колела на гигантски всъдеход. Никой не бе успял да легне в креслата против претоварване, защото преди това пирянците бяха застанали зад гърба на пилота си от солидарност. Никой не се обиди. Голяма работа — седемнайсет „g“! Нищо и половина.
Дванадесета глава
Космодрумът на Егриси се оказа доста цивилизован: чистичък, подреден, с нормално работеща диспечерска служба, с бригади за летищно обслужване, с полицейски и митнически постове. Беше съоръжен да приеме дори „Арго“, но пирянците предпочетоха да оставят в орбита своя могъщ кораб. Е, сега в него дежуряха само седем човека начело със Стан. Това бе минималният, да не кажем аварийният екипаж на линкора. А подразделението, което по своята численост можеше да бъде определено като космопехотна рота, не се побираше в десантния катер. Така че се наложи да изпратят на Егриси по-голямата и далеч по-заплашителна междупланетна канонерка. Язон не знаеше какво или кой ги причаква в крайната точка на дългия им сложен път, но за всеки случай искаше да разполага с максимална ударна мощ. Не, дула на оръдия не стърчаха навън, а и по себе си пътешествениците не бяха накачили нищо особено. Неизменните пирянски пистолети дори бяха скрити в широки ръкави — защо да плашат хората? Виждате ли? Ние сме просто туристи — очите широко отворени и усмивки от ухо до ухо.
А времето беше точно като за туризъм: безоблачно небе, жарко слънце, курортни пейзажи около космодрума — планини, море, пясъчни плажове, палми. Полицията и митницата посрещнаха другопланетците студено, но вежливо. За щастие носенето на оръжие тук не бе забранено, а на въпроса за наркотиците всеки от пирянците с чиста съвест отговори отрицателно. Та нали даже взетия за изследване плод куромаго бе останал на борда на „Арго“.
Никой не ги попита за целта на посещението им и това беше странно. Така биха могли да се държат полицаите във високоразвити светове — отдавна влезли в Лигата, където представителите на властта автоматично разпознават своите по отличителните им знаци. Е, разбира се, въпросът за целта на посещението би бил безсмислен, даже неуместен, ако планетата водеше война, а от космоса пристигаше нова бойна единица. Но не беше нито едното, нито другото. Навсякъде цареше покой и благоденствие, а между другото нито Лигата на Световете, нито Специалния Корпус имаха каквито и да било сведения за третата планета от системата Нов Кокос. Може би все пак имаше някаква грешка?
За да не рискува пред полицая с такъв нелеп въпрос, Язон хвана за реверите някакъв обикновен шофьор, който търсете клиенти на междуезик. Шофьорите по космодрумите винаги владеят по няколко езика, макар и лошо. Но винаги за всичко са информирани. Този шофьор енергично въртеше на пръста си ключовете от своето транспортно средство, а главата му бе украсена с неописуема шапка — плоска като писта, с диаметър поне два пъти по-голям от този на главата му, плюс козирка против слънце.
— Кажи приятелю, можеш ли да ни отведеш до местното представителство на Лигата на Световете?
— Къде, къде, уважаеми? Не разбрах.
— Лигата на Световете. Лига — повтори Язон колкото се може по-отчетливо.
— Слушай, амханаги, направо да беше казал така! — зарадва се шофьорът, като продължаваше да вмъква местни думи във фразите на междуезик. — Ние имаме такъв хубав састумро. Разбираш ли, амханаги? Хотел „Лига“!
Язон, кой знае защо, веднага се съгласи: