Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
След седем минути щеше да се случи нещо!
Две от тях отидоха в убеждаване на пирянците да не нанасят изпреварващ удар. Клиф, например, считаше, че бялата птица (още повече — Бялата Птица на Отмъщението?!) — е обикновена бомба с часовников механизъм. Язон разби тази хипотеза на пух и прах. Щяха ли да предупреждават за времето на евентуален взрив? Пък и обикновеното оръжие не може да бъде опасно за супербронята на „Арго“ със седем дублиращи защитни системи. Ако пък беше сериозна бомба от типа на анихилационните, тогава е невъзможно да я взривят с ракети. Единственото, което би могло да се направи в такъв случай би било това — някой да излезе в открития космос и вежливо да помоли птичката да отлети. А ако тя не пожелае, да се опита да я откъсне от кораба и да я захвърли колкото може по-далеч.
Не се намериха желаещи да се занимават с такива глупости, а през това време дисплеят на челото на гостенката смени темата и изписа пробягващо съобщение на три езика, между които и на междуезик: „Следвайте ме!“ След което обратното броене продължи. Оставаха само три минути…
В края на краищата решиха да послушат Язон — той умееше да убеждава, дори понякога просто се налагаше с авторитета си. И той се разпореди без колебание:
— Пригответе десантния катер за старт!
— Ами ако е капан? — запита Кърк.
— Там ще разберем — усмихна се Язон.
Кърк също се позасмя в отговор. Пирянците някога да са се отказвали да попаднат в капан, от който сетне да се измъкнат победоносно с чест?
А новият надпис върху „птичия“ дисплей зарадва всички със своята военна лаконичност: „Коридорът е отворен. Последвайте ме! Дистанция — до километър.“
„Едва ли това е капан — помисли Язон. — Освен ако не е лично за мен. А кой друг би се хванал в него?“
А да се страхува от капани, поставени за Язон дин Алт, е глупаво. Нали той е тук точно за да ги търси.
Игривите опити на Мета да се поотклони от курса, зададен от птицата, красноречиво показаха, че коридорът е проправен през електромагнитно поле с невъобразимо напрежение. Всеки метален предмет отскачаше от него като гумена топка. Така без специално разрешение пътят към планетата беше отворен за всички желаещи облечени в пластмасови скафандри, без ножове, пистолети и електроприбори. Тежко и горко на диверсанта, който попадне в царството на техника с многовековно саморазвитие!
Приземяването мина успешно — направо на неголяма площадка, очевидно предназначена само за това. Но всичко останало, което се виждаше наоколо, никак не приличаше на космодрум. Отпред, в огромна купчина, може да се нарече планина, зееше черният отвор на пещера (вероятно тунел). Повърхността на планетата от площадката до входа на тази доста неуютна дупка беше затрупана с неработещи устройства, дребни резервни части и останки от по-едри детайли. Такава беше гледката и от космоса, но сега отблизо поразяваше чудноватото съчетание: прекрасната в своето съвършенство белоснежна жена-птица; мяркащия се в далечината робот-гигант с лъснат до блясък брониран корпус и точни смислени движения и сновящите наоколо самоходни платформи върху покрити с шипове крачещи колела; и всичко това — на фона на безкрайно хилядолетно сметище. Явно представите на роботите и киборгите за естетика се различаваха от човешките, въпреки че се бяха заселили на кислородна планета, където един обикновен хомо сапиенс би могъл да излезе и да се разхожда без допълнителни приспособления.
Пирянците изпълниха това, което им беше заповядано, но щом скочиха сред полето от техногенен хаос, се стъписаха и ентусиазмът им се изпари. Птицата се издигна и мигом отлетя някъде нагоре и далеч, като даже и дума не изписа на дисплея си. А от пещерата — виж ти, изненада! — насреща им излезе висок слабичък старик с дълга брада, не по-малко бяла от корпуса на птицата. Андроид? Киборг? Или все пак — човек! Поне така реши Язон, а и пирянците разпознаха в дошлия човешката природа.
— Киней — представи се беловласият абориген и заговори на странен език, абсолютно непознат даже на Язон.
За щастие старецът владееше и съвременния международен език на Галактиката.
Изглежда все пак тук човекът управляваше роботите, а не те — човека. Киней бе нещо като пазач на този „склад“. Наистина, той не знаеше със сигурност дали е сам тук, но това изглежда много не го и вълнуваше. Почтеният старец водел отшелнически живот, но когато видял в небето огромния кораб, в душата му се събудило някакво отдавна забравено любопитство и той решил да покани на гости странниците, толкова редки по тия места.