Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Язон слушаше този високопарен монолог и се учудваше на нелепата откровеност на Иот. Защо му казваше всичко това? Искаше да го стресне? Да го убеди в нещо? Смешно! Нали всички нови знания увеличават силата на противника. Или царят на планетата Егриси предполагаше, че Язон предварително знае вече всичко това? Всъщност Язон знаеше много повече, но в съобщеното от Иот се съдържаха принципно важни и абсолютно нови сведения. Мозайката се сглоби окончателно и сега Язон се усещаше непобедим — ако не в друго, то поне в информационната война.
Точно тогава той си спомни истинското име на Иот, което бе споменато на два пъти — в шифрограмата на Фрайкс и лично от Киней.
— Ти говори красиво, Сулели, но сега послушай мен!
От това обръщение царят подскочи като ударен, но се въздържа от по-категорична проява на чувства, така че до стрелба не се стигна.
— Слушай ме сега. Не знаех, че си ми кръвен вуйчо. Настина не знаех. Благодаря за новата информация. Но аз се отричам от тебе. Такъв роднина не ми е нужен. Даже на такава забележителна и богата в природно отношение планета. Трябва ми само златната черупка. Дай ми я и заедно с цялата си свита ще отпътувам от твоята планета за броени часове.
— Лъжеш! — закрещя цар Иот.
Ама той наистина бил страшно задръстен, за да не кажем направо глупак.
— Ти лъжеш! Аз видях с каква войска пристигна на моята планета принцът по наследство Диомед. Ако от малкия кораб излязоха четиридесет човека, колко ще се стоварят от големия, който е на орбита? Знам, че искате да завоювате този свят. Искате да завладеете още една планета, за да можете да притежавате природните й богатства. Проучих ви. Известно ми е, че сто тридесет и осем пирянци са завоювали цяла планета. Сега искате и Егриси. Няма да стане!!!
Вуйчо Сулели-Иот бил патологичен идиот, да го слуша повече просто не е интересно, но отделни фразички са много любопитни! Например тази за проучването. Откъде, по какъв начин? По какви канали? Уж планетата била напълно изолирана от света. А цифрата сто тридесет и осем неслучайно е толкова точна. Изглежда, че освен информационната мрежа на Специалния Корпус съществува и някаква друга, сиреч вражеска. Но само луд би допуснал до такава свръхсекретна мрежа такъв И. Д. Иот!
— Слушай ме внимателно, племеннико! Вашият план за превземане на планетата е обречен предварително. Всеки влязъл в моя дворец излиза, ако аз му позволя това, каквото и да ми струва. Всички агенти на Пир, които са останали отвън, ще бъдат неутрализирани от моите специални супервоини. А корабът в орбита… Ще го накараме сам да напусне околопланетното пространство. Как? Няма да ти кажа! Нека бъде изненада.
„Слава богу — помисли си Язон, като си спомни любимата фраза на Солвиц. — Най-сетне реши нещо да запази в тайна. Вече се опасявах, че ще вземе да ми диктува паролите за общуване с личната охрана!“
— Вуйчо — каза Язон ласкаво, — не ме заплашвайте с разни глупости. Още веднъж повтарям: дошъл съм само за „Овен“. Щом го получа, отлитам обратно с целия си екипаж. Даже ще ви разреша да преброите всички лично — човек по човек, за да не останат подозрения.
Язон умишлено пак премина на „вие“, като се надяваше по този начин да успокои разбеснелия се монарх.
— Върнете ми звездолета — повтори Язон още веднъж. — И отлитаме. Честна дума.
Царят на Егриси се замисли. Самият процес мислене беше за него нещо крайно уморително и Язон в някакъв момент дори го съжали. Но Иот все пак се справи с поставената задача и съобщи решението, като първо зададе въпрос:
— Кой е стопанинът на тази планета? Аз ли?