Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Давай към хотела.
Всъщност знаеше защо. Стана му ясно, че не греши — представителство на Лигата тук няма. Налагаше се да действа по някакъв друг начин. А за целта най-правилно беше първо да се настанят някъде. Да хапнат, да се запознаят с местните обичаи, да направят справки по официалните канали и в края на краищата още веднъж да се свържат с Бервик. Първата информация за Егриси Язон бе предал на „шефа“ още от борда на „Арго“. И сега бе убеден, че добрият хотел е най-подходящ вариант за тяхната група.
— Ей, приятел, пропуснах да те предупредя, че сме повече от тридесет човека.
— Обиждаш ме, ахманаги. Моята манкана побира и петдесет души.
Манканата се оказа съвсем обикновен, доста по-комфортен в сравнение с транспортните средства на Поргорсторсаанд, автобус. При това не им излезе скъпо — приветливият шофьор без никакво колебание прие от Язон кредитни чекове. Бисерно проблясващите хартийки му бяха добре познати като платежно средство, въпреки че в космопорта нямаше специално обменно бюро. Язон бе забелязал това. Техните кредити също така бяха приети и в хотела, когато солидната делегация от никому неизвестната планета Пир поиска като на шега цели тридесет и три места в стаи категория „лукс“.
Язон помоли десетина души, начело с Рес, да останат в космопорта да наглеждат канонерката и да наблюдават другите пристигащи и излитащи кораби. Тази група пирянски бойци имаше задача и да изучи околностите, да набележи всички подозрителни типове и непрекъснато да бъде във връзка с ръководството, т.е. с Язон, Мета и Кърк. Нямаше съмнение — планета на такова технологично ниво има напълно модерни спецслужби, способни да следят всички необичайни гости още от появата им в орбита, пък даже и от по-рано.
А састумрото, т.е. хотелът, наистина никак не бе лош. В действителност се казваше „Лидо“, а не „Лига“, но това вече нямаше никакво значение. Грешката беше смешна, но може би за добро. Като поговори с портиера, Язон установи, че името е било дадено от първия собственик на хотела — някакъв италианец на име Фермо.
— В какъв смисъл италианец? — Язон бе заинтригуван. — Някъде тук има ли планета Италия?
— Не знам — честно си призна портиерът. — Може и да има. Но Фермо беше от някаква много далечна планета със странно име… Като че Училищна… Школна…
— Скоглио? — предположи Язон.
— Точно така! — зарадва се портиерът. — Скоглио. Благодаря, амханаги, че ми напомни. Сега ще има какво да разказвам.
Язон не помнеше човек на име Фермо, но си отбеляза да направи справка за първия стопанин на хотела. Простичката дума „лидо“ той лесно си преведе от полузабравения език. Тя означаваше „крайбрежие“, „крайморие“ и му подхождаше идеално.
Гледката от прозорците бе прекрасна. Направо да ти се прииска да плюеш на всичко и да отидеш да поплуваш…
В края на краищата, докога може само да се работи?!
— Може би ще се топнем в морето, а? — мечтателно рече Мета, след като се откъсна от прозореца и седна в дълбокото меко кресло. — Харесва ли ти тук?
— Харесва ми много — отвърна Язон, — но сега ще си вземем душ и ще отидем да обядваме. Ако успеем.
— Ама че си скучен! — Мета нацупи устнички. — Не даваш даже да помечтая. А защо да не успеем да обядваме?
— Защото помолих Гриф да намери телефона на приемната на местния цар и да предаде на този монарх, че току-що пристигналият принц по рождение Диомед, син на Айзон, иска да го види.
— Принца по рождение — това ти ли си? — изхъмка Мета.
— Разбира се, че аз — сдържано отвърна Язон. — И смятам, че рожденото ми име тук помнят повече, отколкото името на знаменития мошеник Баухил, който обра казино „Мъглявина“.
Язон не сбърка. И не само за името. Не им беше съдено да обядват в „Лидо“.
Десет луксозни, искрящи с червения си метал манкани пристигнаха пред стълбите на „Лидо“ заедно с личната покана на цар Исак Даниил Иот за аудиенция. Цели петнадесет минути шествието вървя по прекрасна автомагистрала покрай морето, после зави в стръмно издигащ се в планината път, пресечен от бариери. Царският замък беше построен на извънредно красиво място и изглежда, отпреди не едно столетие. Стените му блестяха с девствена белота, бяха грапави и даже ръбати, като че ли изсечени от захар. А медночервените остри покриви на кулите сияеха, сякаш ги полираха ежедневно. Може и така да беше, а може би покривите и автомобилите се правеха от някакъв материал, само външно подобен на обикновена мед.