Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Обедът, то се знае, бе царски. Беше сервирано в главната зала — не кой да е, роднина е дошъл. Араки, лудѝ и гвино се лееха като река. Впрочем, лудѝто се оказа някаква доста посредствена бира, аракито — лоша водка, а сред развеселяващите напитки с общо заглавие „гвино“ можех да се намерят доста добри вина. Обаче Язон не можеше да си позволи по-сериозна дегустация — чакаше го аудиенция при царя! Колко жалко. Най-голямо удоволствие в този момент щеше да му достави едно изтягане под палмите с бутилчица в ръка… и за нищо да не мисли.
— Елате, Диомед — деликатно се обади Иот над самото му ухо, след като се беше доближил неусетно зад гърба му. — Дойде време да поговорим насаме.
— Добре — съгласи се Язон. И добави с почти същия конспиративен шепот, както царя:
— Само че с мен ще бъде тази дама.
— Защо? — учуди се Иот.
— Защото тя е моя жена.
Аргументът прозвуча убедително. Иот се замисли и реши да не спори. Кой знае какви традиции се спазват на далечната планета Пир? Може би за тях жената да е по-важна от личната охрана? А Язон си беше довел сериозна свита. Започнеш ли да възразяваш — току си си навлякъл неприятности с тези мутри… Планини от трупове, счупени стъкла, оплескано с кръв, не ти е работа! Само ремонтът колко ще струва! По-разумно е да потърпи за малко присъствието на една жена…
— Заповядайте, Диомед — повтори царят.
Язон кимна на Кърк, че всичко е наред, връзката остава включена, Мета е с мен, оръжието си е с нас. После двамата с Мета станаха, благодариха на царя, на готвачите и на слугите за прекрасния обяд (Язон с неговите способности успя даже да произнесе няколко фрази на местното наречие — за всеобща радост на егрисианската страна) и, съпроводени от двама главорези с огромни допотопни разголени мечове (такъв беше стилът тук), те напуснаха трапезарията и се скриха в царските покои, предназначени специално за аудиенции.
Язон си представяше как би могла да изглежда приемна за особено важни гости и тайни преговори у владетеля на толкова странна планета като Егриси, където постиженията на съвременната цивилизация така хаотично са смесени с древна диващина. Там навярно ще е пълно със зле маскирани камери и микрофони, подслушвателна апаратура и автоматично огнестрелно оръжие, което се включва дигитално; механични капани и друга хитроумна техника от тоя сорт. Впрочем, той много се надяваше, че няма са се стигне до стрелба и вързване с въжета. За мирен и положителен резултат му трябваше само едно — правилно проведен разговор.
— Мета — прошепна той на своята телохранителка. — Много те моля, помълчи, докато не те помоля да се включиш. Става ли? Не се обиждай.
Мета вече за нищо не се обиждаше. Но появеше ли се и най-малка заплаха за живота на един от тях, тя щеше да постъпи така, както й подскажат поетите още с майчиното мляко пирянски инстинкти.
— С какви новини идваш, момчето ми? — започна Иот, като демонстративно фамилиарно премина на „ти“.
— Нима не знаеш, вуйчо! — подхвана със същата прикрито-заядлива интонация Язон. — Долетях да взема принадлежащия ми по право звездолет „Овен“, доставен на твоята планета от доведения ми брат Фрайкс по волята на нашата майка Нивела. Фрайкс също бих взел. Чувам, че отдавна искал да се върне заедно с жена си и децата си. Ако нещо не е така, поправи ме, о, вуйчо мой!
Вуйчото Иот просто се шашна от това нахалство и се разкрещя:
— Нищо не е така! Нищо! Чуй ме сега. Слушай и помни. Фрайкс го няма вече. Умря преди няколко години. Децата му са тук, но дали ще искат да дойдат с тебе, е съвсем друг въпрос. Вдовицата на Фрайкс, Галка, мисли отново да се омъжва и не някъде другаде, а точно тук, на нашата най-прекрасна в цялата Вселена планета. Галка, с другата ми дъщеря Миди и синът ми Фаетон прекрасно си прекарват времето. А пък ти, Диомед — или по добре да ти викам Язон? — наистина си ми племенник, а аз съм ти вуйчо, защото Нивела е моя родна сестра. Ето защо „Ослепителният винторог“… Винторог! Разбра ли? А не звездолет! Ето защо той се оказа на моята планета. Но помни, Язон, ако щеш Диомед, след като „Ослепителният Винторог“ бе изпратен от Орхомен на Егриси, аз изпратих шифрограма направо в космоса, защото не знаех накъде да насоча сигнала. И в тая шифрограма пишеше: „Благодаря ти, Нивела, за подаръка, но не искам повече да виждам нито тебе самата, нито твоите мъже Ахамант и Айзон. Достатъчно неприятности ми причинихте и сега с помощта на устройствата, намиращи се в «Овен», аз ще се оградя от целия останал свят и моята планета ще живее най-добре в цялата Вселена, а вие, побъркани фанатици на науката, можете да продължавате своите изследвания където си щете, само че вече без мене. Поздрави Фел.“ Ето така! Помня наизуст текста на тази забележителна шифрограма. Впрочем, не знам дали Нивела я е получила, но аз успях да зачеркна от всички галактически справочници името Егриси, а метеоритният пояс, отдавна създаден около моята планета от боговете, ни позволи истински да се изолираме от близки и далечни завистници и зложелатели. Такива ми ти работи, Язон! А ти си научил за нас и си успял да се промъкнеш дотук. Това силно увеличава твоите шансове, но все пак да твърдиш, че „Ослепителният Винторог“, една от най-древните ценности на Вселената, или звездолетът „Овен“, както ти го наричаш, ти принадлежал по право — това вече е прекалено! Той принадлежи на мене! Вече почти тридесет години!