Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Излъгал ме е оракулът…
При тези думи пирянците се натъжиха. Решиха, че случаят е по-тежък и от този с Хаврик. Въпреки че изглеждаше, ето я, планетата Егриси… Близка като собствения лакет, който не можеш да ухапеш. Старецът е явно в такова състояние, че нищо ценно не може да се изкопчи от него… И славните му птички скоро ще изкълват не само трапезата му, но и него.
Но Язон оценяваше ситуацията по съвсем различен начин. Радваше се, че пирянците отново благоразумно се въздържат от агресивни действия. Самият той умееше да чака и да изслушва другите, без да бърза. Затова Язон едва забележимо намигна единствено на Арчи: „Спокойно, приятелю, не бързай, сега сам ще си каже!“
И мъдрият старец разказа следното:
— Моите птички са много умни, не могат да говорят, но всичко разбират. Те от самото начало знаеха, че много обичам да си похапвам. Вие просто не можете да си представите какъв лакомник съм само! Направо съм чревоугодник. За мен най-голямото наказание е да нямам какво да ям. Всъщност, сигурно това ми е наказанието. Заточението само по себе си е нищо. Какво значение има къде живееш? Ако не беше една дреболия — тук, на Крейзик, съвсем няма храна. Тъй. После птичките ми се научиха отнякъде да донасят истинска, вкусна храна. Аз, разбира се, я споделях с тях. Птичките ставаха все повече, и носеха все повече храна. После в този механизъм нещо се счупи. Започна да не стига за всички. Те нали знаеха, че за мен не е задължително да ям… И започна една… Тъкмо седна — и те веднага долитат! И изяждат всичко докрай. Никъде не мога да се скрия, нито в някоя пещера, нито в машина, нито в леглото… Навсякъде и винаги ме намират. Изяждат и закуската, и обеда, и вечерята до троха. Предлагам им — взимайте всичко предварително, аз нямам претенции. Не и не, гледат ме с едни такива ясни сини очи, мълчат и сякаш подхвърлят: „Не мързелувай, Киней, по-често сервирай масата!“ И така почти триста години ден след ден — мъка…
— Колко?! — изуми се Арчи с наивното удивление на новака. — Как така сте живи досега?
— А това за какво е? — тъжно каза Киней и дръпна ципа на хитона си.
Върху гърдите на стареца имаше плоска блестяща кутийка.
— Биоелектронна батерийка — поясни той. — Слънчевата енергия попада върху кожата ми и се превръща в химическа, химическата — ето тук, в биохимическа, и всичко е наред. Метаболизмът не е нарушен. И аз живея. Но ми се яде!!! Просто не можете да си представите как ми се яде… Та Оракулът ми обеща, че този мой проблем ще се реши от само себе си, когато на планетата Крейзик пристигне огромен кораб със силни и доблестни воини на борда.
— Благодарим за комплимента — отвърна поласкан Язон. — А сега слушайте внимателно, дядо. Вашият оракул всичко е предсказал правилно, просто трябва да се има предвид, че никой проблем не може да се реши от само себе си. Но! — Язон вдигна пръст, за да наблегне на следващите фрази: — Ние като доблестни воини ще успеем да ви помогнем. Само че за целта трябва да стигнем до Егриси. Така че, бързичко ни кажете най-краткия път за там! А ние на връщане няма да ви забравим и ще ви спасим от многовековното страдание. Е? Става ли?
Старецът Киней гледаше Язон с изумени очи. Той явно не смяташе да крие координатите на планетата Егриси и просто не можеше да повярва на късмета си. Изглежда никога досега не беше срещал порядъчни хора, а сега, с помощта на киборгската си свръхчувствителност усещаше, че не го лъжат. Беше готов да разкаже всичко, което знае. Но само желание не стигаше.
— А как ще ви обясня къде е планетата Егриси, като ме транспортираха оттам в затворен контейнер?! — изплака старикът и надеждите на всички пирянци рухнаха.
Арчи пръв успя да формулира смислен въпрос:
— Скъпи наш Киней, нима на цялата тази планета нито един робот, киборг, андроид или компютър не знае разположението на толкова близък за вас свят от съседната звездна система? Не мога да повярвам!
Киней се замисли дълбоко, после мълчаливо започна да пляска с ръце. В този миг даже Язон си помисли, че всичко е безнадеждно и е време да си ходят.
Но след деветото пляскане долетя Бяла Птица на Отмъщението и послушно кацна на края на масата, опустошена от нейните роднини.
— Ето — проговори белобрадият Киней. — Тя знае къде е планетата Егриси.
После старецът притисна голямата птица до гърдите си и прошепна със силен свистящ шепот: