Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Вие, вуйчо — съгласи се Язон отегчено.
— Тогава слушай моето условие. Изпълни едно интересно поръчение и ще ти върна всичко, което искаш.
— Какво поръчение? — настръхна Язон.
— Не е трудно, наистина не е трудно. За такъв герой като тебе! Съгласи се, Язон, иначе… Вие може и да ни победите, всичко може да стане, но колко кръв ще се пролее… Ех, дано не доживея да видя такова безобразие… Пък и боговете няма да ни простят.
— Какви са тези богове? — бързо попита Язон.
Иот отвърна също бързо, но неясно:
— Ами, например, ние с тебе.
После като че ли се събуди и занарежда тъжната си песен:
— Не ме прекъсвай, Диомед, не ме прекъсвай, Гаутама, Тристан, Баухил, или както там те викат, имам още сили да диктувам условия на когото си поискам. Съгласявай се, Язон, или ще дам заповед на стражата да ви хване всичките.
При тези думи пистолетът на Мета се озова в дланта й под широкия ръкав. За щастие, освен Язон, никой не забеляза това, даже автоматиката не реагира.
А пък Мета, браво на нея, овладя емоциите си и прошепна:
— Съгласи се, Язон.
Потресаващо! Тя заговори, без да дочака неговата команда, но каза точно тези думи, които очакваше от нея. Ето това е чудо! Навярно само истинската любов е способна на такова нещо.
— Съгласен съм — тихо проговори Язон. — Кажете какво трябва да направя.
В този момент, без никакво предупреждение, вратата се отвори и покрай ниско склонените глави на стражниците през царските покои горе мина невиждано красива крехка чернокоса девойка. Тя беше в изискан костюм за езда: черен фрак, бял брич и високи кожени ботушки, шапчица с козирка и дълъг камшик в ръка.
— Татко — каза прекрасната непозната. — Ние с Фаетон яздихме край морето…
Разсеяният й поглед се спря върху Язон и не можа да се откъсне от него. Очите й се отвориха широко от внезапно нахлулите чувства.
— Моята дъщеря Миди — проговори Иот.
Язон вежливо се усмихна, с намерение да представи себе си и Мета, но красавицата Миди, ненадейно застена, хвана се за сърцето и се свлече на пода.
Стражниците застинаха в напрегнати пози на объркано очакване — какви ще бъдат заповедите? Но първата заповед на царя не се оказа адресирана към тях:
— Лекар! — извика Иот. — Бързо!
Мета се обърна и извика към отворената врата:
— Тека, на помощ!
Сигурно в двореца на И. Д. Иот имаше добри лекари, но те в никой случай не можеха да спринтират като Тека.
Именно гостът от далечната планета Пир оказа първа помощ на царската дъщеря. Това бе красив жест.
А с Миди не се беше случило нищо страшно. Обикновен припадък, какъвто в младежките години може да се случи лесно, особено ако от ранно утро, след лека закуска, се препуска с часове срещу морския вятър с бърз делфийски жребец.
Язон знаеше истинската причина на внезапното й прилошаване, но нямаше намерение да я каже на глас в това обкръжение. Още повече, че деловият разговор не беше свършил.
— И така, ваше величество — напомни Язон, — кога най-после ще чуя поставените от вас условия?
Тринадесета глава
Пирянците вежливо отказаха предложените им в царския дворец апартаменти и след час се прибраха в приятния хотел „Лидо“ на живописното крайбрежие.
Кърк незабавно свика съвещание. В луксозната стая, предназначена за двама, беше малко тясно. Отначало изслушаха Язон, който подробно им описа разговора си с царя. После започнаха да предлагат един от друг по-смели проекти за превземане на „Ослепителният Винторог“. Всеки напираше да надскочи другите, защото такава беше натурата на хората от Света на Смъртта. Язон изслуша всички, но не даде никаква оценка. Вместо това прекрати дискусията и им предложи да се отпуснат. Преди нов труден ден се полага почивка, нали?
— Слушайте! Трябва най-после да се топнем в това топло море, а? Лично аз тръгвам веднага!
Идеята единодушно бе приета и пирянците като тълпа безгрижни туристи се понесоха към плажа.
— Май стана — каза Язон на Кърк, — разиграхме всичко по ноти.
— Само десет човека успях да предупредя. Останалите сами почувстваха за какво става въпрос. Моите момчета може да не са хитри, но когато става дума за живот и смърт, съобразяват по-бързо от другите.
— Да, Кърк — съгласи се Язон, — по-добри войни от пирянците не съм виждал никъде във Вселената. И главите им са на мястото си. Недей да скромничиш.