Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Значи, вие ни изпратихте тази красива птица? — реши да уточни Стан.
— Може да се каже, че аз.
Всички отговори на стареца бяха така уклончиви.
— А тя наистина ли ви слуша? — продължаваше да разпитва Стан.
— Те всички слушат, но невинаги, и не за всичко.
— А къде отлетя сега?
— Мисля, че отиде да вика приятелките си.
Разговорът вървеше бавно, почти вяло. А междувременно малки платформички с манипулатори, подобни на човешки ръце, сложиха дълга маса направо под открито небе, поставиха около нея столове, и започнаха да носят блюда с ядене и бутилки с напитки като истински сервитьори. Тези примитивни устройства (или същества?), изглежда слушаха стопанина си много повече от птиците. А птиците — какво да се прави! — са високоорганизирани същества (или устройства?), поради това и горди — летят където си искат.
— А без птиците ще можете ли да ни организирате коридор обратно до орбитата? — строго попита Кърк.
— Това нека не ви безпокои — увери го старикът Киней. — Не бързайте. Нека поседим, да хапнем и пийнем, пък после ще видим.
Кърк не беше ощастливен от тази перспектива, но храната изглеждаше съвсем нормална, дори апетитна, а пирянският вожд вече бе разбрал, че тук, в центъра на Галактиката, ако тръгне да хваща бика направо за рогата — нищо не става. Трябваше да се вслуша в съвета на Язон и търпеливо да чака. Нещо за хапване ли? Това никога не пречи.
Но точно това не успяха да направят.
Щом седнаха и се пресегнаха към дебелите пластмасови чаши и изящните многозъби вилици, от небето, плющейки с криле, налетяха същите бели птици. Сега бяха много. Извънредно много. Язон не би се наел да разпознае сред тях онази, която ги беше съпровождала до пещерата на Киней. Напълно загубили своята женственост и красота, те грабеха от всички храни поред, разкъсваха ги на парчета, гълтаха без да дъвчат, ръмжаха, мляскаха, плюеха, задавяха се и за броени минути превърнаха разкошната трапеза в сметище като всичко наоколо. Само че този път бунище от органични отпадъци — с отвратителни огризки и кости, сред вонящи локви, където се смесваше вино, сосове, подправки и птичи курешки.
Милите белокрили девойки отлетяха така внезапно, както бяха паднали от небето. Пирянците, то се знае, бяха наизвадили оръжията си мигновено, още щом чуха шум на криле, но никой не се реши да стреля. Реална заплаха за живота им нямаше, а храната… какво толкова е храната? Все пак не са тук стопани, а гости. Може би в местните правила така да е прието — да дават на птиците всяка първа порция? Да си кажем правичката, бая голяма порция за такива ефирни създания, но… не е работа на пирянците да отсъждат. И те търпеливо зачакаха обяснения.
Старецът бе закрил лице с ръце и между пръстите му се стичаха сълзи.
— Какво значи всичко това? — обади се най-сетне Язон.
Тогава Киней изтри сълзите с ръкава на плаща си и каза:
— Сега ще ви разкажа истината. Времето на уклончивите отговори и недомлъвките свърши. Слушайте. Аз бях цар на планетата Егриси.
Язон трепна и се приготви да слуша с удвоено внимание.
— Аз бях цар — продължи старецът, — свали ме от трона Сулели, който се нарече Исак Даниил Иот. Той твърдеше, че такава била волята на боговете. Те били счели, че аз съм прекалено жесток към своите поданици и ме заточиха тук за наказание. На Крейзик имам много слуги, но те са безсловесни. Всички са неживи или полуживи. Но най-важни за мен са Белите Птици на Отмъщението, защото тях сам си ги отгледах. Сам изобретих тази форма на синтетичен биоелектронен живот. И сега ги развъждам като пуйки в птицеферма. С всяка изминала година моите славни птички стават все повече. Някога ние ще бъдем непобедима армия. И тогава аз ще стоваря цялата натрупана сила на моята мъст върху древната, поругана от нечестивци, земя на Егриси. А засега… Засега не сме толкова силни. Моите птички участваха в две малки военни кампании. Например на Бипхиния веднъж подкрепихме мемриците.
— А защо именно мемриците? — бързо го прекъсна Язон.
— Младежо! Преди много години моите синове отлетяха там и станаха мемрици.
— Ясно — включи се Арчи, който вече се дразнеше от словоохотливостта на стареца. — Но ние така и не чухме, защо вашите толкова забележителни слуги изплюскаха целия ни обяд. Или нещо не съм разбрал?
Навярно младият Арчи нещо попрекали с въпроса си. Белобрадият Киней отново се разплака, известно време не беше в състояние да говори, а после прошепна: