Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Планетата Егриси, лястовичке моя. Лети и убий Сулели. А те ще летят след теб и ще ти помогнат. Да не ги загубиш. Това е най-важното.
— Не сме ти обещавали да участваме в убийството на твоя брат Сулели — изръмжа Кърк, съзнателно преминавайки на „ти“. Страшно мразеше някой да решава вместо него.
— Но нали искате да стигнете до родната ми планета?
— Да — отвърна Кърк.
— Тогава не обръщайте внимание на думите ми, а просто летете след нея.
— А с каква скорост лети вашата птица? — попита Мета. — Аз като пилот…
— Разбрах — прекъсна я старецът. — Тя ще се синхронизира с вас. А по принцип тя може да лети със скорост, равна на две десети от скоростта на светлината.
— Става — каза Мета.
Язон копнееше да разпита безумния старец от безумната планета още за много неща. Не успяха да поговорят за роботите, за историята, за другите хора, които са долитали досега преди тях…
Но Киней изведнъж произнесе тържествено:
— Аз ще ви чакам. А сега побързайте! След минута ще ви дадат коридор. Трябва да летите.
Егриси се оказа третата планета в системата на малка жълта звезда, известна между астрономите под името Нов Кокос. Кой би си го помислил: Арчи през студентските си години бе написал своята първа самостоятелна научна работа на тема: „Същност на цикличните промени в светимостта по данните от жълтото джудже Нов Кокос“. Наистина светът е малък! По онова време студентът Арчи е бил абсолютно убеден, че в тази система няма и не може да има никакви обитаеми планети. След това се изясни, че начинаещият астрофизик сериозно се е объркал не само по отношение на планетата, но и дори по отношение на същността на тези промени.
Причина за тях беше не в самата звезда, а в малко нестандартната обвивка, обгръщаща светилото по цялата сфера някъде по средата между орбитите на третата и четвъртата планети. Това бе плътен метеоритен пояс с дебелина двадесет километра. Трогателно съвпадение с известната от учебниците по история дебелина на Сатурновите пръстени в онези довоенни времена, преди да ги разнесат по разни космически щитове. Метеоритният пояс около Нов Кокос беше не само плътен, но и необикновено подвижен, което определено свидетелстваше за неговата младост.
Но подобни изследвания представляваха интерес единствено за Арчи, който гледаше на света с широко отворени от научен възторг очи. Останалите от екипажа на „Арго“ бяха загрижени от съвсем практични проблеми, всъщност само за един-единствен проблем: как да се промъкнат през този пояс с минимални загуби? Направо? Възможно. Но това би означавало колосален разход на енергия, риск да излязат от строя множество жизненоважни системи на кораба и накрая, прекалено много шум. Все пак те идваха на Егриси не като дългоочаквани гости и беше желателно да се промъкнат незабелязано.
Тогава как? Да маневрират? И това изглеждаше реално. Но тогава щеше да е нужно твърде много време за изучаване на закономерностите, по които се движат метеоритите и за съставяне на подробна програма за маршевите, маневрените и спирачните двигатели.
Трети вариант като че ли нямаше. Съществуваше някакъв междинен: да се маневрира на око, а при нежелателни сближавания с някой метеор — да се стреля. Но и този вариант на практика бързо се превръщаше в първия.
И когато те се доближиха на минимално допустимо разстояние до потока кошмарни черни грамади, които се блъскаха, трошаха, въртяха и разпиляваха, пътеводната бяла птица, летяща пред тях, забави рязко почти до нулева скорост и като застана в центъра на обзорния им екран, включи дисплея на челото си.
„Внимание — занизаха се думи. — Внимание! Сега в потока от метеорити ще се образува пролука, достатъчна за проникване в сферата. Можете да избегнете опасни сблъсъци с големи астероидни фрагменти само при едно условие: движете се зад мен точно на сто метра разстояние. Каквото и да става наоколо, не сменяйте посоката на движение, скоростта и разстоянието до ориентира. В случай на изчезване на ориентира се движете по същия курс и със същата скорост.“
Не се досетиха веднага какво означава това „изчезване на ориентира“. Разбраха го по-късно. След навлизането в потока известно време пътуваха изненадващо безпроблемно. Което не беше и изненадващо — и птицата, и корабът явно изпълняваха детайлно съставена от някого програма. Но после… Всяка програма има своите несъвършенства, не може без сюрпризи.