Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Донеси онова, което искаш да прегледаш, в читалнята.
Той се отдалечава по дългия коридор със стелажите.
Лампата трепери в ръката ми; за секунда си представям как я изпускам в кошница с папируси и огнената вълна, която ще помете до голо помещението. Стискам дръжката по-силно.
Движа се през прохода. Всеки път, когато рамото ми закача някоя от кошниците, поточета прах се сипят от стелажите върху ми. Тук всички кошници са с капаци, здраво завързани с ленти и запечатани с восък. Повечето печати са започнали да се ронят — но забелязвам един, който е гъвкав и лъскав — отпечатъкът му още е релефен. Приближавам лампата към кошницата. Тъмно петно до него сочи къде е стоял старият печат. Глинена плочка, вързана за нея с връв, описва съдържанието й като дипломатическа кореспонденция от двайсетата година на Константиновото управление.
Проверявам останалата част от прохода и намирам още пет кошници, чийто печат е бил свален и поставен наново. Всички кошници са или от двайсетата година, или от предходната.
Зная какво се случи през двайсетата, юбилейна година. Вдигам първата кошница и я слагам на пода до лампата. Няма смисъл да я нося обратно до читалнята: щом веднъж напусна този тъмен лабиринт, никога повече няма да се върна.
Отпускам се на земята и се опирам на стелажите. Те се клатят и люшкат и сипят прах върху мен. Предпазвам лампата с ръка — ако изгасне, ще се изгубя завинаги.
Започвам да чета. Делото на Александър е видно на почти всяка страница. Част от работата е свършена фино — цяла колона е изрязана, а остатъкът е залепен в едно, така че единствената следа е почти незабележимата издатина по папируса; други намеси се набиват повече на очи. Параграфи, изречения, понякога отделни думи са изрязвани от текста и когато вдигам свитъка към светлината, той е осеян с дупки, сякаш го е гризал червей.
Обаче аз мога да запълня празнините.
Аквилея — април 326 г. — единайсет години по-рано…
Властта е бреме. Първия път, когато минахме през града, бяхме двама млади мъже върху съсипани коне, които имаха половин ден преднина пред закона и сигурната смърт. По-късно, когато се върнахме начело на по-малочислена армия, ние се гордеехме с бързината си при маневрите. Но сега враговете са мъртви, армията е непобедима, а законът е такъв, какъвто Константин го направи. И това ни смазва. Когато бягаш за живота си, не можеш да прекарваш половин ден във всеки малък град с пазар, слушайки местните магистрати да произнасят пълните си с разточителни ласкателства речи. Когато си на война, не спираш за три дена, защото императрицата има нужда от нова рокля и никой не разполага с нужната качествена коприна.
Някъде в Балканите Константин посети една новопостроена черква. Тълпата от християни го притисна толкова силно, та реших, че ще го смачкат, но той отпрати стражата и тръгна да се разхожда помежду им, оставяйки ги да докосват робата и да целуват ръцете му. Тогава осъзнах защо сега усещането е различно. Той е непобедим. Движи се бавно, защото няма сила на земята, която може да го принуди. Той е станал бог.
Константин твърди, че обича тази по-умерена скорост.
— Гай, най-сетне можем да се насладим на империята, която управляваме.
Но аз не съм убеден. Всеки ден нетърпението му към местните ритуали е по-очевидно, усмивките към тълпите по-насилени. Дори понякога си тръгва по-рано от вечерните пирове, оправдавайки се с работа. Една нощ го последвах до квартирата му. Лежеше на леглото си, въртеше един нож на масата и наблюдаваше отражението си в острието.
Обаче в Аквилея нещата ще се оправят. Тук към нас ще се присъедини Крисп, за да довършим похода до Рим, където празненствата за vicennalia ще достигнат своя апогей. Всеки разбира, че това е нещо повече от просто празненство за управлението на Константин. Последният император, който празнува двайсетгодишно управление, беше Диоклециан. Той отбеляза случая, като обяви оттеглянето си и въздигна своите наследници. Сега Константин е по-възрастен от баща си, когато той умря; Крисп е в разцвета си. На практика през последните две години от Трир той управлява западната половина на империята: готов е за повече. Константин не е казал нищо на никого, дори и на мен, но аз бях там, в Никея. Ще преустроим империята по образа Божи. Един бог, един император, един мир — и той спази обещанието си напълно. След Хризополис армиите му бяха затворени в казармите си или изпълняваха церемониални задължения в двореца.