Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Малката Дорит отговори:
— О, да, да!
— И докато ти си се грижила за обяда и за дрехите, то аз може би съм се грижила за името на семейството. Кажи, не е ли така, Еми?
Малката Дорит отново кимна утвърдително, а лицето й бе по-весело, отколкото нейното сърце.
— Особено пък като знаем, че в мястото, на което ти си толкова предана, цари дух, който го отличава от другите страни на Обществото — допълни Фани. — Затова хайде да ме целунеш още веднъж, миличка Еми, и да си кажем, че и двете може би сме прави и че ти си едно спокойно, невинно, добро домошарче.
През целия този диалог кларинетът проплакваше най-патетично, но изведнъж бе прекъснат от Фани, която каза, че трябвало да вървят; а тя съобщи това на чичо си, като затръшна партитурата му и издърпа кларинета от устата му.
Малката Дорит се раздели с тях на вратата и забърза към Маршалси. Там се стъмняваше по-рано от другаде и влизайки вътре тази вечер, тя сякаш се спусна в някакъв дълбок окоп. Сянката на стената лежеше върху всичко. И най-вече върху човека в стария тъмносив халат и черното кадифено кепе, когато той се извърна към нея, щом отвори вратата на мрачната стая.
„А нима не лежи и върху мен? — помисли си малката Дорит с ръка все още върху дръжката. — Фани беше права.“
Глава XXI
Страданието на мистър Мърдл
Върху богатския дом, дома на Мърдл на Харли Стрийт, Кавендиш Скуеър, не падаше сянката на никоя плебейска стена; към него гледаха само фасадите на други богатски домове от отсрещната страна на улицата. Подобно на безукорното Общество къщите от двете страни на Харли Стрийт се държаха много неприветливо една към друга. Би могло дори да се каже, че жилищата и техните обитатели дотолкова си приличаха в това отношение, че нерядко хората се оттегляха от двете противоположни страни на вечерните трапези в сянката на собствената си надменност и гледаха към оттатъшната страна безстрастно като къщите си.
Всеки знае доколко подобни на самата улица бяха и двете редици от сътрапезници, които заемаха местата си съответно на местата на къщите си. Двадесетте еднакви, безизразни къщи, на които се чукаше и се звънеше по един и същи начин, до които се достигаше по същите скучни стъпала, всички оградени с еднакви железни огради, всичките с еднакви безполезни противопожарни излази, със същите грозни украшения по главите си, всички с еднакво високо мнение за себе си — кой не е вечерял в тяхна компания? Домът, който така отчаяно се нуждае от ремонтиране, домът с еркер, домът с декоративната мазилка, домът с подновената фасада, домът на ъгъла, в който няма ни една правилна стая, домът с вечно спуснатите транспаранти, домът с вечно вдигнатия траурен герб, домът, в който данъчният агент е дошъл да прибере една незначителна сума и не е намерил никого в къщи — кой не е вечерял там? Къщата, която никой не иска да наеме и която да вземеш, е истинско постижения — кой не я познава? Елегантното жилище, наето за цял живот от разочарования благородник, което му е страшно неудобно — кой ли не познава тая населена с привидения обител?
Харли Стрийт Кавендиш Скуеър признаваше с радост мистър и мисис Мърдл. На Харли Стрийт живееха натрапници, които улицата не желаеше да признае; но мистър и мисис Мърдл тя бе приела с почести. Обществото признаваше мистър и мисис Мърдл. Обществото бе заявило: „Да им дадем право да бъдат сред нас; да ги признаем!“
Мистър Мърдл беше неописуемо богат; извънредно предприемчив човек; същински цар Мидас, но без ушите, който превръщаше всичко, до което се докоснеше, в злато. Биваше го за всичко — от банкерството до строителството. Естествено, беше и в парламента. По необходимост — и във финансите. На едно беше председател, на друго — член на управителния съвет, на трето — президент. Най-големи търговци питаха основателите на новите съмнителни предприятия: „А с какво име ще гарантирате имота си? Мърдл член ли е на вашия съвет?“ И ако отговорът беше отрицателен, казваха: „Е, тогава не искаме да работим с вас.“
Този велик и щастлив мъж се бе сдобил с тоя широк бюст, който се нуждаеше от широтата си, за да проявява на воля своето бездушие в гнездото си от червено и златно, преди петнадесет години. Това не беше бюст, на който да склопиш уморена глава, но това бе великолепен бюст, по който да накичиш скъпоценности. Мистър Мърдл търсеше нещо, на което да закачи скъпоценности, и той си го купи за тази цел. Златарите Стор и Мортимър биха се оженили по същите съображения.