Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Тя се усмихва глуповато. И той се усмихва по същия начин. Задъхани, двамата се облягат на входната врата. Свеждат глави, отпускат рамене, пристъпвайки един към друг, допират чела, слепват устни…
— Няма да казваме на никого — обявява Гаетан.
— Няма да казваме на никого. Това е нашата тайна — съгласява се Зое.
Всъщност й се иска да каже на всички.
В десет часа сутринта Гари и Ортанс излязоха от нощния клуб „Шоу Кейс“ на моста Александър III.
Изчакаха Питър и Рупърт, заети да свалят гардеробиерката. Искат да я отведат, настояват да намери някоя приятелка, за да се оформят две двойки, а момичето се усмихва безмълвно, изтривайки с пръст зелените сенки около уморените си очи.
Ортанс и Гари се облягат на каменния парапет на моста над Сена. От гърдите им се изтръгва въздишка, колко е красив Париж, смушват се с лакът съучастнически.
Бледата сиво-сивкава светлина се отразява в черните води с пропадания и издигания и повърхността се покрива с дълъг мъглив воал. Кораб се плъзга по водите, пасажери, легнали на мостика, крещят, честита нова година, протягайки бутилка. Те им махат вяло.
— Момичето няма да се съгласи — заяви Гари.
— Защо мислиш така?
— Защото има още време, докато приключи смяната й, защото й се спи, защото е прехвърлила тонове палта, раздала е безброй жетони, писнало й е от пияни веселяци, които се опитват да я свалят… защото мечтае единствено да се мушне под завивките.
— Господинът е истински психолог — усмихва се Ортанс, галейки ръкава на палтото му.
— Господинът наблюдава околните. Господинът силно желае да ви целуне…
След кратко колебание тя затваря очи и се навежда над парапета, извисил се над неравния паваж на крайбрежната улица. Устните й се разтварят в усмивка, предназначена за нея самата.
— One penny for your thoughts41 — казва Гари.
— Мисля за моите витрини. След двайсет и четири часа ще съм наясно.
— Писна ми от тези витрини.
Питър и Рупърт идват при тях. Без момичето. Гари се оказва прав, то мечтае единствено за леглото си.
— Ей, вие, влюбените! Празнуваме първия ден на годината, а? — осведомява се Питър, търкайки очилата си с малки кръгли стъкла с вълнения си шал, който сее навред фини косми.
— Нищо не празнуваме! — отвръща Гари, отдалечавайки се демонстративно от Ортанс. — Аз се прибирам.
— Чакай ме — провиква се тя към отдалечаващия се младеж, вдигнал яката на дебелото си вълнено палто, пъхнал дълбоко ръце в джобовете, още малко и ще ги продъни.
— Какво му става? — пита Питър.
— Не съм достатъчно романтична според неговия вкус.
— Ако е искал романтично момиче, е трябвало да търси другаде — отвърна Питър.
Рупърт се смее. Пие скоч направо от бутилката, която е пъхнал в джоба си на излизане от клуба.
— Снощи у Жан играхме покер по интернет и спечелих стриптийзьорка — похвали се Рупърт.
— Къде ще спите? — пита Ортанс, отказвайки се да тича след Гари.
— У чичото на Жан… на улица „Льокурб“.
— А кой е Жан?
— Евентуално бъдещ съквартирант.
— А, не сме ли ти казали? Налага се да си намерим нов съквартирант.
— Можехте да ме предупредите.
— Май няма да можем повече да си плащаме наема — казва Питър. — По всичко личи, че Сам е на път да си изгуби работата, затова освобождава стаята и се връща при родителите си. Останал е без пукнат грош.
— Всички сме в това положение — добавя Рупърт. — Всички се чупят, Ситито е празно, банковите чиновници се преквалифицират в продавачи на пържени картофи в „МакДо“, печална работа. Затова дойдохме в Париж… Жан ни покани у чичо си.
— Няма ме едва от десет дни и вече сте променили мнението си.
— Не сме решили окончателно, но Жан е новият ни приятел, в това сме сигурни… — твърдят в хор двамата младежи.
41
Едно пени за мислите ти (от англ.). — Б.пр.