Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
— Това е отвратително — възропта Том. — Лонгхорн щеше да се възмути, ако знаеше за това, както и жена му. Защо не си им казала?
— И да предизвикам още коментари? — Матилда се усмихна. — Нищо нямаше да се получи, Том. Те нямаше да променят отношението си към мен, нито пък аз моето към тях. Що се отнася до Чарли… Хубаво беше да бъда ухажвана за известно време, но осъзнах, че няма да излезе нищо, защото винаги щях да се съмнявам в него заради баща му и Чаринга.
— Жалко, че е станало така, Моли — промърмори Ейприл.
Матилда лекичко се засмя, очевидно не отдаваше значение на случилото се.
— Достатъчно проблеми си имам с работниците във фермата. Само това ми липсваше — да се съобразявам със съпруг, който не се отделя от полата ми. Обичам вашите деца като свои, но предпочитам да се занимавам с фермата и овцете, вместо да се движа в обществото. При животните поне няма лицемерие и фалш.
Тримата замълчаха и се заслушаха във вечерните новини по радиото, след които пуснаха някакъв концерт от Мелбърн. Спомените на Матилда за онази ужасна вечер и последвалата история с Чарли останаха далеч в миналото. Там им бе мястото — животът й бе подреден и тя се чувстваше щастлива в сегашното си положение. Нямаше нужда от нищо повече.
Тя си затананика припева на една валсова мелодия, която й харесваше, и излезе на верандата, за да изпуши последната цигара преди лягане. Том дойде да й прави компания и седна на един от проскърцващите столове. Блу легна на пода между тях и захърка в синхрон със свиренето на щурците.
— Твоето куче се навърташе около една от моите кучки и мисля, че скоро ще си имаме малки кученца. Ако излязат хубави, ще си ги поделим. Какво ще кажеш?
— Браво на теб, Блу. Не знаех, че още се интересуваш от тези работи — засмя се Матилда. — Естествено, че ще си ги разделим, Том Финли! Ако са добри поне наполовина колкото стария Блу, то тогава ще им намерим работа.
Том се люлееше на стола.
— Не обръщай внимание на Ейприл. Тя просто иска да си уредиш живота, нищо повече. Дано не сме те разстроили, като те накарахме да говориш за онази случка в Нула Нула. Сигурно ти е било много тежко, Моли?
Матилда въздъхна. Том беше съвсем добронамерен, но на нея й се искаше да приключат с тази тема.
— Мисля, че съм доволна от живота си. Имам своите приятели, имам Чаринга и малко пари в банката. Какво друго може да иска едно момиче?
— Дъжд — отвърна той мигновено.
Матилда погледна обсипаното със звезди небе и кимна. От четири години не бе валяло както трябва и въпреки че стадото й не бе голямо, тревата в Чаринга застрашително намаляваше.
Когато четвъртата сушава година премина в пета, Матилда започна да забелязва намаляването на приходите в счетоводните книги, но знаеше, че сушата не може да продължава вечно. Кученцата на Блу бяха разкошни — осем на брой, две от тях бяха женски и с Том си ги разделиха по равно. Палетата бяха умни и послушни и скоро Матилда започна да ги извежда със стадото и впрегна в работа вродените им умения на овчарски кучета.
Тя местеше стадото от пасище в пасище. Тревата съвсем изсъхна и накрая беше принудена да ги докара в ливадите до къщата, където тревата покрай кладенеца се бе запазила сочна и зелена. Продаде някои от овцете и внесе парите в банката. Тези животни не можеха да бъдат хранени изкуствено, а и беше по-евтино да се грижи за по-малък брой овце, отколкото да купува скъпия фураж от магазина.
Всички бяха засегнати от сушата: Уилга, Била Била, дори Караджонг. Лошокачествената вълна беше продадена на най-ниските цени в историята на фермерството и Матилда се чудеше дали това не е краят на всичко, за което беше работила. Тревата оредя, придоби сребрист цвят и шумолеше под краката и, когато ходеше по полето. Овцете станаха апатични и стояха с отпуснати глави под жаркото слънце.
После започнаха сухите бури — силни, заредени с много електричество — те раздираха небето, но не облекчаваха жегата и обтягаха нервите на вече отчаяните фермери. Въздухът бе наситен с дъждовни облаци, които закриваха слънцето, затова се налагаше да палят лампите дори през деня. Матилда и помощник-овчарите в Чаринга бяха с устремени нагоре погледи, изпълнени с молба за дъжд, но когато заваля, количеството не бе достатъчно, за да напои пресъхналата земя. За няколко секунди паднаха няколко едри капки и вятърът бързо ги издуха нанякъде.