Знакът на Атина

Майката на Пърси бе отчасти виновна за това. Тя бе прекарала живота си във връзка с рядко отвратителен смъртен само защото мислеше, че така ще защити Пърси от чудовищата. Най-добрият му приятел Гроувър го бе защитавал почти цяла година, преди Пърси да разбере, че е полубог. Така Гроувър едва не бе загинал от рогата на минотавъра.

Пърси вече не беше дете. Не искаше някой, когото обича, да рискува живота си за него. Трябваше да е достатъчно силен, за да съумее да се защити сам. Сега обаче от него се очакваше да пусне Анабет самичка по следите на Знака на Атина с ясното съзнание, че тя може да умре. Ами ако се стигнеше до избор между това да спаси Анабет и да извърши подвига, който им е заръчан? Можеше ли Пърси наистина да избере подвига?

Най-накрая умората го надви и той потъна в сън, а гръмотевиците от бурята, развихрила се навън, преминаха в смеха на Гея, зловещата богиня на Земята. Пърси сънуваше, че е застанал на верандата на Голямата къща в лагера на нечистокръвните. Спящото лице на Гея се появи на хълма на нечистокръвните. Сенките по обраслите в трева могили оформяха чертите й. Устните й не се движеха, но гласът й отекна в долината.

— Това значи е домът ти — промърмори Гея, — виж го за последно, Пърси Джаксън. Трябваше да се върнеш тук. Така щеше да умреш редом до приятелите си, покосен от римските копия. Сега кръвта ти ще плисне далеч от дома, в камъни, по-древни от родината ти, а аз ще се събудя.

Земята се разтърси. Борчето на Талия, застанало на върха на хълма, избухна в пламъци. Горите около лагера се разпаднаха на прах, тревата по хълмовете стана на пясък. Реката и езерото пресъхнаха. Хижите и Голямата къща се разпаднаха на шепи пепел. Когато земетресението спря, лагерът на нечистокръвните приличаше на пустош, преживяла ядрена атака. Единственото оцеляло място бе верандата, на която бе застанал Пърси.