Огнената кралица

— Уменията ти?

— Писар и счетоводител. Ако имате нужда от таланта ми, почитаеми гражданино, на вашите услуги съм.

— След време ще имам нужда от него. Дали ще избереш да ми го предложиш зависи от теб. — Френтис повиши глас, за да го чуват всички. — По заповед на кралица Лирна тези земи са завладени за Обединеното кралство и всички живеещи тук получават правата и привилегиите, полагащи се на свободни поданици на Короната.

Нямаше кой знае каква реакция освен объркване. Повечето останаха неподвижни, забили погледи в земята, а момичетата се сгушиха още по-плътно едно до друго.

— Вие сте свободни — продължи Френтис. — Можете да си вървите и да правите каквото искате. Но всеки, който реши да се присъедини към мен и да освободи братята и сестрите си, е добре дошъл.

Още мълчание; даже Текрав просто го зяпаше неразбиращо.

— Губиш време, братко — каза един мъж от Кралството, нисък и широкоплещест, по ръцете му личаха характерните белези на ковач. — Ще намериш повече дух у едно пребито псе, отколкото у тези тук.

Френтис им хвърли последен поглед и ясно видя истината в думите му. Потисна една обезсърчена въздишка. „Робството е нещо повече от вериги — помисли си. — То обвързва душата не по-малко от тялото.“

— Тръгваме след час — каза той на робите. — Можете да вземете каквото искате от вилата, но ви съветвам да не се мотаете дълго тук.

Варитаят не показваше страх. Беше на колене, с вързани зад гърба ръце, без броня и долна риза. Тялото му бе нашарено от белези. Не бяха толкова сложни като мрежата, покривала някога гърдите на Френтис — наподобяваха белезите на Лекран, но явно бяха нанесени без оглед на художественото майсторство или неудобството за техния притежател.

— Колко? — попита Иллиан, като свали капачката на манерката.

— Не повече от капка — каза Френтис. Наблюдаваше внимателно варитая, когато тя се приближи и наля малко от течността в капачката.

— Варитаите не са толкова силни като куритаите — обади се Лекран, който стоеше зад вързания варитай с вдигната брадва. — Може да го убие.

— Тогава ще опитаме по-малка доза на следващия. — Френтис кимна на Иллиан и тя обърна капачката и изля съдържанието ѝ върху белезите на гърдите на варитая.

За разлика от Лекран, той не изпищя, само главата му се вдигна рязко, вените на врата му се издуха и зъбите му заскърцаха толкова силно, че бе истинско чудо, че не се счупиха. Очите му се разшириха, зениците се свиха до точици и от устата му потече слюнка. След секунда той рухна и се загърчи на земята, по устните му изби бяла пяна. Гърчовете му скоро отслабнаха до потръпване, после замряха.

Френтис клекна да опипа пулса на гърлото му и откри, че е слаб и се забавя все повече.

— Умира — каза той с въздишка. Вдигна очи, когато върху него падна някаква сянка, и откри, че Плетача се взира в тях с нескрито отвращение. Понечи да стане, но в същия миг юмрукът на Плетача връхлетя светкавично, улучи го в челюстта и го просна на земята.