Огнената кралица

Той продължава да беснее, докато пазачът му го влачи към стълбите, и виковете му отекват по целия път до долу.

Тя остава до парапета известно време, загледана в огньовете, чуди се колко ли от жителите на града имат представа какво вещаят те или колко различен свят ще ги посрещне на разсъмване, и вече позната мъгла обгръща ума ѝ.

Когато мъглата се разсейва и тя идва на себе си, огньовете са по-слаби. Откога стои тук? Обръща се към един от воините, онзи, който е убил сивокосия, и вижда, че той я гледа с открито възхищение. Очите му се задържат на мястото, където цепката на роклята ѝ разкрива част от бедрото.

— Знаеш ли какво си ти? — пита го тя.

— Арисай — отвръща той и среща погледа ѝ с усмивка. — Слуга на Съюзника.

— Не. — Тя се обръща към града. — Ти си роб. Сутринта аз ще бъда императрица, но също така робиня. Защото вече всички сме роби.

Върви към стълбите, когато то я халосва, чувството за завръщането му, стоварва се като удар на чук. Тя се олюлява, пада на колене. „Любими!“ Песента ѝ се надига в поздрав и предчувствие, същите нотки, които винаги е пяла в негово присъствие. Той е близо, усеща го, океанът вече не ги дели. „Любими, при мен ли идваш?“

Песента се променя, щом то докосва омразата му, сладката му омраза, и в ума ѝ изплува видение, мъгляво, но достатъчно ясно, за да различи крайбрежна ивица, високи вълни, разбиващи се в каменист бряг, и една-единствена дума, изречена с неговия глас, неговия прекрасен, изпълнен с омраза глас: „Ескетия.“

— Напомня ми за Южен Кумбраел — каза Греблото. Беше заслонил очи от слънцето и оглеждаше пейзажа. — Въртях малко контрабанда там на младини.

Ескетия наистина имаше някои прилики с най-сухата област на Кралството и изглеждаше също толкова богата на лозя, които се простираха в спретнати редици по ниските хълмове, разнообразявани тук-таме с някоя вила или ферма. Френтис погледна назад към „Морска сабя“, която се поклащаше на вълните. Белорат ги беше свалил на брега при отлива, за да не се разбият в скалите.

— Ще моля боговете да са благосклонни към мисията ви — беше казал и беше добавил със сумтене: — Макар да се съмнявам, че дори те биха успели да ви опазят тук.

— Мисля, че сме на петдесет мили южно от Нова Кетия — каза Трийсет и четири, оглеждаше една карта. — Ако може да се вярва на сметките на капитана.

— Добрата навигация е кажи-речи единственото, за което бих се доверил на един мелденеец. — Погледът на Френтис се насочи към най-близката вила, може би на четвърт миля от тях, около която имаше стопански постройки, достатъчно големи, за да са конюшни.

— Това трябва да е дом на чернодрешко — каза Трийсет и четири, като проследи погледа му. — Прекалено е внушителен, за да е нещо друго. Сигурно имат стражи — домашни варитаи. В такова голямо имение трябва да са над десет.

— Толкова по-добре. — Френтис даде знак на ротата да се подреди в разпръснатия боен строй, на който ги беше научил в Урлишката гора. — Все трябва да започнем отнякъде.