Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
Френтис остана да лежи замаян. Чу как мечът на Иллиан излиза със стържене от ножницата. След миг зрението му се избистри и той видя, че Плетача стои на колене, сложил ръце върху гърдите на варитая, без да обръща никакво внимание на Иллиан, която бе опряла върха на меча си в тила му.
— Остави го — заповяда Френтис, изправи се и ѝ махна да се дръпне.
Плетача задържа ръцете си още известно време върху гърдите на варитая. Очите му бяха притворени, устните му шаваха безмълвно. Иллиан ахна, когато белезите на войника-роб започнаха да чезнат от гърдите му — стопяваха се до бледи, едва забележими линии. Накрая Плетача свали ръце, стана и отстъпи назад, а варитаят нададе немощен стон.
— Ще спи известно време — каза Плетача, обърна се към Френтис и го изгледа сурово. — Свободата няма да бъде спечелена с жестокост.
Френтис потърка челюстта си; усещаше оформящата се там синина и железния вкус на кръв върху езика си.
— Следващия път ще оставя работата в твои ръце.
Вдигнаха на двора клада за съпруга на Лисел. Напоиха обилно дървата с масло, преди да направят същото с вилата. Лисел беше оставила собственика жив, макар и почти в безсъзнание — мъжът висеше окървавен на стълбовете. Беше взела назаем от Иллиан един нож и в голямата локва кръв под разтворените му крака се виждаше малко червено парче месо. Френтис предполагаше, че пламъците ще му се сторят милосърдни.
Тръгнаха на изток под притъмнялото небе. От горящата вила зад тях се издигаше висок стълб дим. В конюшните бе имало каруци, но коне само за десет ездачи. Френтис прати инструктор Ренсиал и Лекран да разузнаят пътя, а останалите разположи от двете страни на малката им колона. Освободеният варитай седеше в една от каруците, главата му се люшкаше, а лицето му бе смръщено в постоянно дълбоко объркване. Бяха успели да изтръгнат от него само няколко думи; той се нарече Осем, а после жадно се поинтересува кога ще получи следващата си доза карн.
— Това е смес от различни наркотици — обясни Трийсет и четири. — Потиска духа, притъпява паметта и поробва волята. Той ще почувства липсата му тази нощ.
Френтис помнеше нощите в гората, които Трийсет и четири бе прекарал в мятане и стенания, след като бе захвърлил собственото си шишенце. Възстановяването му беше бързо, но той бе човек с голяма вътрешна сила и имаше поне спомен за свободата, докато този Осем явно бе роб по рождение.
— Дали освободихме този човек, или го проклехме? — зачуди се той на глас.
— Свободата никога не е проклятие, братко — каза Трийсет и четири. — Но често е труден път.
Френтис чу вик откъм вилата и се обърна. Няколко души тичаха след тях. Френтис дръпна юздите на коня си и спря да ги изчака.
Отпред тичаше Текрав, следван от момичетата плюс няколко от по-младите роби, всички натоварени с вързопи дрехи и ценности.
Текрав спря на няколко крачки от Френтис и се взря в него с отчаяна молба. Зад гърба му момичетата и мъжете се скупчиха заедно, не толкова уплашени като преди, но все още предпазливи.
— Почитаеми гражданино… — започна Текрав, но млъкна, когато Френтис вдигна ръка.
— Името ми е брат Френтис от Шестия орден — каза той. — Ако се присъедините към нас, ще бъдете свободни, но също така ще бъдете войници. Не ви предлагам защита и не ви обещавам победа.
Текрав се поколеба и хвърли поглед към другарите си в търсене на напътствия. Те се разшаваха неловко и накрая едно тъмнокожо момиче на не повече от двайсет години, в чийто глас се долавяше лек алпирански акцент, попита:
— Твоите мъже няма да ни докосват?
— Не, освен ако вие самите не поискате — каза Греблото и бързо сведе очи под втренчения поглед на Френтис.
— Няма да ви причиним никакво зло — обеща Френтис на момичето.
То се спогледа с другите, после кимна и пристъпи напред.
— Ще се присъединим към теб.
Френтис огледа набързо вързопите, които носеха, и забеляза сред навитите одеяла и дрехи издайническия блясък на злато и сребро.
— Задръжте всички оръжия — каза той. — Но не можем да се товарим с плячка. Захвърлете я.
Седна и зачака, докато те се подчиняваха — захвърляха лъскавите чаши и чинии с различна степен на неохота. Текрав трепна, докато оставяше нежно на земята малък гоблен, извезан със злато.
— Сестро Иллиан — каза Френтис. — Тези хора са под твоите грижи. Започни обучението им от утре.
Стигнаха до вилата на коневъдеца на следващия ден и откриха, че е много по-богата откъм плячка, но и много по-добре защитена, с пълен състав от над трийсет домашни варитаи. Намираше се на върха на широк хълм и беше заобиколена от оградени ливади, където пасяха коне, а варитайски ездачи обикаляха на добре организирани патрули.