Огнената кралица

Срещу мъртвия имаше млада жена, окована към друг стълб, с извити назад ръце и вързани крака, така че да не може да се обърне, а устата ѝ беше запушена с парче кожа. Беше полугола, а по гърдите и раменете ѝ личаха белези от многократни побои. Когато Лекран строши веригите с брадвата си, жената се свлече в ръцете на Иллиан и тя сряза въжетата ѝ и ѝ даде вода от манерката си. Младата жена отпи и се задави, после видя Френтис. Очите ѝ се плъзнаха по дрехите му, по синия му плащ и меча на гърба му.

— Брат? — попита тя на езика на Кралството с азраелски акцент.

— Да. Брат Френтис. — Той се наведе над нея. — Това е сестра Иллиан.

Главата на жената се люшна и погледът ѝ загуби фокус.

— Значи най-после съм мъртва — каза тя с писклив смях.

— Не. — Иллиан я хвана за ръката и я стисна нежно. — Не. Ние сме тук. Дойдохме да ви спасим по заповед на кралицата.

Жената се втренчи в нея, явно неспособна да проумее, че все пак е оцеляла.

— Джерин — каза след миг, надигна се и се заозърта трескаво. — Джерин. Него също ли го спасихте? — Млъкна, щом видя увисналия на стълбовете мъж, после нададе отчаян вой. — Казах му, че не бива да бягаме — прошепна. — Но той не можеше да понесе мисълта, че онзи ще се гаври с мен пак…

Уплашен хленч накара Френтис да се обърне. Един дребен пълничък мъж с широки дрехи от черна коприна стоеше разтреперан до фонтана по средата на двора, а инструктор Ренсиал бе опрял меча си в гърлото му.

— Къде са конете? — попита Ренсиал.

Мъжът вдигна треперещата си ръка и посочи към една сводеста порта вляво. Ренсиал повдигна въпросително вежда към Френтис. Той се обърна пак към жената, която бяха освободили, и видя безграничната омраза в погледа ѝ, впит в пухкавия чернодрешко.

— Не още, инструкторе — каза Френтис. — Ако не възразявате.

Намериха сред робите още шестима поданици на Кралството, нито един от тях над четирийсет години и всичките с някакви умения.

— Джерин беше колар — обясни жената. Казваше се Лисел, свещарка от Рансмил, дошли да живеят във Варинсхолд със съпруга ѝ. — След войната парите не стигаха. Той каза, че във Варинсхолд ще се замогнем. — Погледът ѝ се премести върху собственика на вилата, сега съблечен гол и окован там, където беше умрял мъжът ѝ. Трийсет и четири го беше разпитал накратко, но уменията му се оказаха ненужни, тъй като чернодрешкото гореше от желание да им сътрудничи.

— Казва, че имало друго, по-голямо имение на дванайсет мили на изток — докладва Трийсет и четири. — Тамошният собственик е прочут с отглеждането на коне, освен това е купил много роби при скорошния наплив.

— А най-близкият гарнизон? — попита Френтис.

— На десет мили северно оттук, един-единствен батальон варитаи, но малочислен. Изглежда, напоследък Съветът съсредоточава сили в столицата.