Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Двамата с Назим продължавахме да търсим следите на Жорж Пелтие. „Човекът без адресна регистрация“ сигурно се разхождаше някъде дрогиран и с гривничка за седемдесет и пет хиляда франка в джоба...
Накрая го откри Назим. От много месеци се опитвахме да „извадим картоните“ на всички клошари и всякакви други нещастници, които са били открити мъртви. Жертви на случайна или друга смърт.
През въпросния ден, в една мъглива сутрин през юли 1993 година, Назим показал снимката на някакъв полицай от Снежния квартал в Хавър. Това е едно особено предградие, смачкано между складовете на пристанището. Полицаят имал някакъв смътен спомен за Пелтие. По-късно, като поразровихме архивите, се оказа, че човекът си има полицейско досие.
На 23 януари 1991 година някакъв мъж бил намерен удавен в нефтените резервоари. Температурите били под нулата от цяла седмица. Та онзи тип едва ли би могъл да живее повече от пет минути в ледената вода, дори да е имал алкохол в кръвта.
Не намерили никакъв документ, от който да личи кой е, но пък ченгетата снимали трупа. Нямало никакво съмнение, че това бил Жорж Пелтие. Снимали го изтегнат върху изпокъсаната му завивка. Цялата в дупки. Нямало нищо в ръцете му и нищо в джобовете му – нито завещание, нито кучешка каишка, нито... гривничка. Задънената улица завършваше със стена. Аз лично съобщих тъжната новина на Огюстен Пелтие, който изглеждаше почти облекчен. Неговото издирване бе приключило. Можеше да обърне страницата. Не и аз обаче. Този мръсник Жорж Пелтие бе литнал на оня свят посред зима и бе отнесъл със себе си тайната. Какви ги е търсил през онази нощ на Мон Терибъл и какво ли е видял?!
* * *
Maлвина дьо Карвил бе затворила очи!
Вълнистият релеф на областта сякаш я люлееше и приспиваше.
„Тая хлапачка не е свикнала с дълги пътувания!“, помисли си Марк.
Той ту четеше дневника на Гран-Дюк, ту прекъсваше четенето, за да наблюдава Малвина. Тя дълго се бореше с дрямката – унасяше се за миг, а после внезапно се събуждаше, заставаше нащрек и впиваше очи в Марк. Този път очите ѝ се бяха затворили за повече от тридесет секунди. Марк изведнъж взе решение. Стана безшумно и дебнейки плячката си като вълк, се приближи до момичето на пръсти. Разделяха ги по-малко от двадесет метра. Малвина не трябваше да отваря очи. Поне не веднага. Марк измина още десет метра. Главата на Малвина бе все така леко наклонена настрани върху синьо-жълтата седалка. По лицето ѝ имаше почти ангелска усмивка на момиче, изморено от прекалено много забавления. Марк продължи да върви напред. Спомняше си как като момче във ветровития център на Диеп играеха на „Кралят на мълчанието“ и как, без да го докоснат ноктите на слепия дракон, в чиято роля бе друго момче с превръзка на очите, се промъкваше ловко, за да освободи принцесата, завързана за един стол. Лили, естествено...
Още малко повече от пет метра. Влакът зави леко надясно. Главата на Малвина се премести с няколко сантиметра, а после отново остана неподвижна. Марк се вкамени като статуя, престана дори да диша.
Малвина отвори очи. Право срещу него. Две черни камъчета, изстреляни с прашка. В следващата секунда тя не успя дори да помръдне. Осемдесетте килограма на Марк се стовариха върху нея. Бе скочил, без да се замисли, доверявайки се на опита си като страничен нападател в ръгби-мачовете.
Дясната му ръка запуши устата на Малвина, а с лявата сграбчи нейните две. Малвина можеше само да върти кръглите си очи и да рита бясно с крака.
Другите двама пътници във вагона – тийнейджърът със слушалките и спящият дебелан – не бяха реагирали. Марк избута Малвина към прозореца, като продължаваше да я държи здраво. До нея имаше старовремска бабешка дамска чанта от изкуствена крокодилска кожа. Марк си имаше план: да вземе патлака, пък после да си говорят. Продължаваше да държи дясната си ръка върху устата ѝ и да притиска с тежестта на тялото си момичето, за да не му позволи да мръдне. С лявата си ръка прерови чантата. Достатъчни бяха няколко секунди. Марк измъкна Маузера L 110. Очите на Малвина буквално се взривиха. Марк насочи пистолета, а после свали ръката си от устата на младата жена.
– Диеп ли смяташе да посетиш?
Малвина се намръщи.
– Да. Луда съм по хвърчилата, а изглежда, че този уикенд Диеп е меката на хвърчилата...
– Имаш отговор за всичко, а?
– Зависи от въпросите. Какво ще направиш, ако започна да крещя?
– Ще те гръмна...
– Ще го направиш ли? Няма да докоснеш балдъзата си, миличък, нали?
– Ще видим... Аз съм Витрал. И съм лош, злобен...
Малвина въздъхна. Нямаше намерение да привлича вниманието на околните.
– Наясно ли си, че това е последният влак тази вечер, Малвина? Смяташ да нощуваш в Диеп ли?