Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
Накрая Зигне се сеща, че Малагеш стои до тях подпряна на патерица.
— Не бих могла да кажа, че изглеждаш по-добре, но… Всичките ти органи на мястото си ли са?
— Общо взето, но тазът ми си го е отнесъл доста зле. Рада ми забрани всякакви игри и закачки през следващите две седмици. — Малагеш се мъчи да запали папироса, без да пуска патерицата. — Ще се задоволи с два дни, няма как.
— Два дни ли? Ще си дадеш само два дни отдих?
— Да. Защото ти ще ме заведеш на Зъба.
Зигне пребледнява.
— Дори след Жургут… Още ли си решена да вървиш по следите на Чоудри?
— Някой някъде има достъп до воортяштански мечове — напомня Малагеш и се помъква по дългия път към централата на ЮДК. — А само един стига да опустоши всичко наоколо, ако бъде задействан. Тези мечове на практика са оръжия за масово поразяване, а някой ги усъвършенства, изпробва ги върху невинни семейства на усамотени места… и според мен е твърде вероятно, че се опитва да предизвика Нощта на Морето от мечове. Ето че вече разбира процеса.
— Но как ще постигнат това? — пита Зигне.
— Не знам. Чоудри обаче е вярвала, че ще намери нещо на Зъба. Може би нещо, което ще ѝ разкрие как би трябвало да се случи всичко. — Малагеш си търка очите. — В името на морето, уморена съм. Не помня кога спах за последен път. Колко е часът?
Зигне си поглежда часовника.
— Четири следобед.
Малагеш се засмива нерадостно.
— Още малко и ще се свечери.
Зигне поглежда през рамо, трепва и сумти.
— Май ти е дошла правилна идея в главата. Остава да свърша още нещо, после отивам да се насладя на огромен пухен дюшек, докато мога. Приятна вечер.
Обръща се и забързва нанякъде. Малагеш я гледа изпод свити вежди.
— Това беше доста неочак…
— И аз тръгвам — прекъсва я Зигруд. — Трябва да се напия сериозно и да си легна на много тъмно място.
— Типичният дрейлингски лек за всичко, а?
— Горе-долу позна.
Той се помъква с куцане надолу по стъпалата. Малагеш остава сама на склона да се чуди какво ще им донесе утрешният ден. Но нещо я безпокои.
„Зигне видя нещо преди малко. Нали? И то я подтикна да побърза.“
Оглежда зорко улиците на Воортяштан. Накрая погледът ѝ се спира на ниска фигура със сив шинел в сянката на занемарена къща: фуражката едва се различава във вечерния здрач.
— Панди… — мърмори Малагеш.
Не помръдва в очакване той да тръгне. И тогава тръгва натам и след него, предпазливо.
Панди върви на север, излиза от града по нагорнището и тръгва по крайбрежните скали. Когато излизат в открита местност, Малагеш изостава на по-голямо разстояние, прокрадва се от камък към камък, от дърво към дърво и на всяка крачка хълбокът ѝ я осведомява изтормозено, че е непоправима идиотка.
Гълчи се, че не е направила нещо по-рано. „Зигне обвини мен, че съм замесена в промишлен шпионаж, а тя си има собствен шпионин в крепостта!“ Прикрива се зад голям камък и гледа как Панди бърза през канарите. „Панди, глупаво момче, в какво си се забъркал?“
Подминават разрушения рудник и горичката, където е открила тайния тунел, продължават на север. Малагеш оглежда внимателно отпечатъците от обувките му, за да върви по тези релефни следи. Не би трябвало да има почти никакъв шанс той да ѝ се изплъзне.
Но когато стига до канарите, се случва точно това. Тя се оглежда, пита се дали може да го е изпреварила някак или той да е скочил в морето. Но от ръба вижда долу само пръснати смъртоносни скали и сивия чакъл на брега.
Присвива очи и се взира. Малка лодка е издърпана на брега, в нея са прибрани две весла. Малагеш се навежда още малко и зърва тясна каменна стълба, скрита хитроумно в скалните гънки, издълбана от незнайно кого може би преди десетилетия.
Малагеш кляка на четири крака, за да наблюдава как Панди слиза по последните стъпала и отива при лодката. Той се озърта, поглежда и нагоре.
Тя се дърпа назад, чака, после наднича пак.
Панди се съблича, сгъва грижливо дрехите си и ги слага на чакъла. Макар че вечерта застудява бързо, той вече е гол до кръста, останал е само по тъмносив брич. Избутва лодката във вълните, нагазва докато водата стига до гърдите му и се прехвърля ловко в лодката. Малагеш се убеждава, че сръчността му с веслата си е все същата — той се промушва умело между назъбените скали и излиза в открито море, където друг малък съд напредва тромаво на север да го пресрещне.
Малагеш се вглежда в другата лодка, която изобщо не е толкова изящна, по-скоро прилича на широк леген за пране. Вади далекогледа си и без никаква изненада разпознава Зигне, която се напъва на веслата… но е леко учудена, че и главният технолог на ЮДК е без голяма част от дрехите си, макар и все още с шал около главата. Дори за тайна среща с шпионин това изглежда малко… прекалено.