Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
— Лалит, всъщност какво се опитваш да ми кажеш?
Той се изопва в целия си ръст.
— Казвам, че заради последните събития ще тълкувам получените заповеди по нов начин. Ще защитавам пристанището. Ще уталожа страстите в племената. И ще постигна това, като преследвам онези, които дръзнаха да ни нападнат, като унищожа и тях, и всеки, който им дава подслон.
Малагеш го гледа втренчено.
— Подготвяш нахлуване в проклетите планини ли? Това ли ми казваш?
— Казвам, че Форт Тинадеши заедно с другите наши бази във Воортяштан ще проведе мащабна контраофанзива срещу тези агресори.
— Наистина ли ще пренебрегнеш факта, че проклет светец се изтърси в града пред прага ти и изби десетки, ако не и стотици хора?! — пита изпадналата в ярост Малагеш.
— О, уведомих министерството. Ще пратят тук свои агенти, не се съмнявам в това, и аз ще ги оставя да се занимават с този проблем. Това им е работата, както моята работа е да преследвам бунтовниците, докато не остана доволен от резултата. Всички имаме свои задължения, нали, Тюрин?
Тръгва към вратата и посяга към дръжката. Преди да отвори, Малагеш му казва:
— Правиш грешка, Лалит. Те познават терена и най-вероятно са имали време да се подготвят. Ще понесете страшни загуби.
Той я гледа през рамо, очите му преливат от презрение.
— Съмняваш се в боеспособността на моите войници?
— Това, в което се съмнявам, генерал Бисвал, е постигането на същия успех както по време на Похода. Времената са други.
Той се взира още малко в нея.
— Страхлива си, Тюрин. Избяга от въоръжените сили, защото не можеше да понесеш изпитанията, падащи се на истинския водач. А нашата безхарактерна министър-председателка те превърна в малодушна шпионка. Може и да си забравила след Битката за Баликов, но истинските сражения изглеждат ето така. — Той сочи трупа на Надар. — Или може би си била прекалено улисана в похвалите за своята храброст, за да посетиш някоя фронтова линия.
— Усещам лека завист, генерал Бисвал — подхвърля Малагеш ехидно.
Той я гледа студено.
— Тюрин, в града можеш да правиш каквото е нужно. Но ако те видя отново в моята крепост, ще заповядам да те арестуват.
Излиза, затръшва вратата и оставя Малагеш сама в моргата.
Малагеш куцука надолу по пътя към Воортяштан. Взела е назаем патерица от медиците в крепостта, но не ѝ е лесно да си помага с нея, защото е едноръка, дори с новата протеза от Зигне… особено защото здравата ѝ ръка е цялата натъртена. Време е — не, крайно време е да отиде при лекар, но когато доближава стражевия пост, вижда на пътя позната фигура. Пуши и явно чака нея.
— А, генерал Малагеш — казва Зигне. — Казаха ми, че си минала оттук наскоро… Трябва да ти покажа нещо.
— Например легло? — мърмори Малагеш унило. — И обезболяващи?
— Уви, не. По-скоро е нещо, което си виждала неведнъж напоследък — пробив в сигурността…
След половин час Малагеш забавя крачките си пред площадката със статуите. В нейните очи всичко си е същото — високите стени, грамадната врата, брезентовият покрив, но има две важни разлики. Едната е открехнатата врата, а тя е убедена, че охраната не би позволила това. Другата е мъртвецът в калта пред вратата.
— Този е бил на пост пред вратата, нали? — пита тя.
— Да. Казваше се Ериксон. Прострелян е в шията.
— Значи докато ние се разправяхме със свети Жургут, някой е дошъл направо на площадката, застрелял е пазача, взел е ключовете и е отворил?
— Така изглежда. Следили са ни зорко според мен. — Зигне се оглежда във всички посоки и нагоре. — Но голяма част от Воортяштан е разположена по-високо от това място, значи са имали нужда само от удобно място и телескоп с голямо увеличение.
Малагеш се тътри към вратата.
— Предполагам, че нищо не е откраднато? Само с камион биха могли да изнесат някоя от онези проклетии вътре.
— Нищо, доколкото можем да установим. Няма и видими промени — отворени тайни вратички, липсващи дреболии. Поне наглед.
— Значи… някой знае, че сте отмъкнали статуите. И само по себе си това е много лошо. А ако Бисвал дочуе дори думичка, ще ви връхлети като тропическа буря. Бездруго вече е стъпил на пътеката на войната. И ще… ооох!
— Извинявай, какво щял да направи?
Малагеш притиска длан към хълбока си, почти се е превила на две.
— Ама че гадост. Вече се чудя дали нямам счупено ребро…
— Така ли? А аз се чудя дали трябваше да те доведа първо тук, а не да те заведа при лекар.
— При такъв ум — изръмжава Малагеш — понякога си изумително тъпа.
— Е, стига де. Защо да не те заведа при Рада? Изпратих и баща си при нея. Той също е пострадал доста зле. Тя ще те закрепи много по-умело от нашите хора.