Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
Бисвал поглежда през рамо, кима и пак се вглежда в Надар. Малагеш забавя крачка в двоумене как да прояви почит, после застава до него.
Киран е простреляна на три места отляво. Явно е умряла бързо, защото не са сваляли дрехите ѝ за операция. На едната буза се откроява лилав разрез, плътта около него е почерняла. Малагеш предполага, че Надар е паднала, най-вероятно от коня си.
— Тя е била първостепенна цел за тях — тихо казва Бисвал. — Яздила е пред колоната. Напоследък това е стандартна тактика на штаните. Първо убиват офицерите.
— Как стана?
— Казах ти, че сме под наблюдение. Штани се крият по хълмовете и гледат какво правим. Видели са как подготвяме изпращането на батальон в града. И когато онзи… ужас започна да руши града, всички пътища за бягство бяха претъпкани с цивилни, които се опитваха да се спасят от касапницата. Над седемдесет бунтовници са се възползвали от това, за да заемат позиции източно от основния път. Нападнаха от засада, притиснаха ни и нанесоха големи загуби. Оттеглиха се, щом започнахме контраатака.
Малагеш навежда глава, обзета от отвращение и гняв.
— Опитвахме се да им помогнем.
— Да. Опитвахме се да помогнем на града. Но за тях не е същото.
— Може би е грубо да питам, но… старши сержант Панди…
— Жив е, макар и по чудо. Бил е отпред с Надар и е оцелял при първия залп. Потърсил укритие в пропускателен пункт и умело бранил група цивилни, които бягали от ужасите в града. Сред тях била и главен технолог Харквалдсон.
Зигне и Панди пак на едно място. Тези съвпадения стават твърде много и не ѝ харесват.
Бисвал я поглежда.
— Тюрин, какво стана в този град? Що за адска твар ни нападна?
Малагеш решава, че сега е моментът да сложи на масата колкото може повече от картите си в опит да убеди Бисвал, че във Воортяштан се случва нещо, свързано с Божественото. Обяснява му сбито изводите си за Жургут, пазителите и убийствата, макар да знае, че всяка следваща дума звучи все по-шантаво: вълшебни мечове, обсебени тела, тайни рудници, древна руда. Не споменава нищо за Града на остриетата и Воортя, защото ѝ се струва, че в тези обстоятелства ще прекали.
Бисвал слуша, без да помръдне и да продума. Когато тя млъква, ѝ казва:
— Още ли смяташ, че проблемите ни с бунтовниците са съвсем отделни от убийствата и проникването в рудника… както и от Божественото изчадие, което се пробуди в пристанището?
— Ами… подозирам, че е така. Не ми се вярва бунтовниците да са замесени някак в това. Имат съвсем обикновени цели — бият се за земя. Който и да стои зад всички тези събития, се занимава много повече с духовното.
Бисвал се взира в трупа на Надар и клати глава.
— Трийсет и седем войници. Най-големите ни загуби след Битката за Баликов. — Пак клати глава, вратът му пука. — Министър-председателят ми нарежда да правя едно, от парламента ми намекват да правя съвсем друго. А сега ти, Тюрин, идваш тук и ми разказваш истории за Божественото, за заговори и конспирации под носа ми.
— Лалит…
— Казваш ми, че бунтовниците и Божественото са две напълно различни неща. Казваш това, въпреки че рудникът се срути веднага след идването на племенните старейшини в града. Казваш това, въпреки че появата на онзи Божествен ужас съвпадна точно с организираното нападение на бунтовниците. И на тебе, Тюрин, и на министър-председателя никак не ви липсва наглост. — Извърта се към нея. — Каква е истинската цел на идването ти, Тюрин? Не си на „административна екскурзия“, нали? Не ме лъжи, Тюрин, защото ще надуша лъжите ти.
Малагеш решава да каже истината. Или поне част от нея.
— Изпратиха ме тук да издиря Чоудри.
— И защо трябваше това да бъде тайна?
— Не бяха сигурни какво я е сполетяло. Мислеха, че може да…
— Че някой от съратниците ѝ я е убил, някой от войниците на нейната страна. — Бисвал се смее горчиво. — Министър-председателят има прекалено лошо мнение за подчинените си войници. Смята ни за главорези и разбойници.
— Не е знаела какво се е случило тук. Предпочете предпазливостта пред…
— О, разбира се! Но на мен отдавна ми е писнало да съм предпазлив! — ръмжи Бисвал. — Писна ми от указания да проявявам сдържаност, да не се поддавам на провокации, да уталожвам страстите и да угаждам! Писна ми да слушам, че това не е война. Всеки глупак, който има очи, може да види, че тези хора никога няма да станат сговорчиви, никога няма да се цивилизоват! Те ни смятат за врагове. Те се отнасят с нас като с врагове. А към такива хора би трябвало да се отнасяме по същия начин.