Град на остриета

Вратата се отваря и наднича насиненото смръщено лице на Лем, началника на охраната. Той кима и им отваря. Малагеш и Зигне влизат. Посрещат ги изцъклените ужасени погледи на многобройните препарирани животни по стените.

— Хъм, тя май не е сменяла обзавеждането — подхвърля Зигне.

Намират Рада в операционната, увлечена в кървава и неприятна за гледане процедура с разръфаното коляно на воортяштанско момиче. Зигруд и един медик от ЮДК стоят до нея и макар че Зигруд е по риза и едната му ръка е закрепена на превръзка през шията, май се справя добре с ролята на помощник.

— Повечето парчета са извадени — промърморва Рада и Малагеш не пропуска факта, че заекването пак го няма. — Раната е почистена. Сега ще я зашия. Ще се премяташ презглава още преди края на месеца.

Момичето мига вяло. Явно е упоено до безчувственост.

Рада протяга ръка и дебелите мазолести пръсти на Зигруд ѝ подават с учудващо леко движение игла и конец. Докато ги взима, Рада поглежда към стоящите до вратата Малагеш и Зигне.

— Б-бъдете т-така добри да п-почакате.

След около час Зигруд и Рада излизат от операционната с мокри ръце, лъхащи на спирт.

— Обикновено н-не в-възразявам срещу т-това — сумти Рада, — но н-не ме радва идеята за пациенти с п-привилегии.

— Затова пък ще свършим две работи наведнъж — казва ѝ Малагеш. — Тази сутрин говорих с Бисвал. Всички трябва да чуете това.

Докато Рада се занимава с нея — кара я да изпъва ръце, да обтяга ребрата си с навеждане, да вдигне ризата, — Малагеш им преразказва за какво е говорила с Бисвал само преди часове.

— Замисля нашествие в планините?! — възкликва Зигне с ужас.

— Не мисля, че „нашествие“ е подходящата дума — възразява Малагеш. — Очаквам много по-бърза операция без чак толкова трайно присъствие. Преследване, сражение, ликвидиране и оттегляне. Поне той си го представя така.

— Н-няма да го бъде — вмята Рада. — Извий т-таза си насам, ако обичаш.

Малагеш охка, защото нещо в гърба ѝ упорства, че не може да се мести повече.

— Значи ще стане мътна и кървава?

— Меко казано — натъртва Зигне. — Планинските племена са винаги готови за бой. На практика почти не се занимават с друго. Той пренебрегва задълженията си, за да гони онези, които са накърнили гордостта му.

— Трийсет и седем войници умряха — напомня Малагеш. — Включително комендантката на Форт Тинадеши. Накърнено е много повече от проклетата му гордост.

— И това е вярно — признава Зигне. — Но ти, госпожо генерал, би ли направила същото на негово място?

Малагеш умува.

— Не. Той няма план, не си оставя изход. Ще поведе хората си натам, но как ще се измъкнат?

— И щом толкова сейпурски сили ще бъдат хвърлени в гонитба на бунтовниците, кой ще защитава Воортяштан? — добавя Зигне. — Кой ще възстановява разрушеното? Очевидно е, че хората няма да се справят сами.