Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Излезе на повърхността, вдиша въздух и се приготви.
Крясъците на Елин я достигнаха, преди да се е потопила отново.
Не викаше от болка... вдигаше тревога. Повтаряше една дума пак... и пак. Една заповед към нея.
Плувай!
Лизандра обърна глава към кораловия риф, върху който стоеше кралицата й. Елин обаче сочеше зад нея. Не към единствения оцелял кораб... а към открито море.
Където три гигантски сенки пореха вълните право към хамелеонката.
37.
Кралицата на Едион стоеше на рифа заедно с баща му, Роуан и Фенрис. Ролф и повечето му хора бяха успели да доближат този до срещуположната страна на тясното заливно устие.
А в канала между тях...
Един боен кораб.
Един морски дракон.
И три морски уивърна.
Големи морски уивърни. Първите два... още не бяха достигнали зрялост.
– Проклятие – започна да повтаря стражът до Едион на върха на наблюдателницата. – Проклятие. Проклятие. Проклятие.
Ролф им беше казал, че морските уивърни са готови на всичко да унищожат убиеца на потомците си. Единственото спасение бе да се добереш до центъра на континента, но дори при това положение всички водни басейни щяха да крият опасност.
А Лизандра току-що бе убила двама.
Явно не бяха дошли сами. Ако съдеше по тържествените викове на валгските войници от единствения оцелял кораб... това бе капан. А потомците бяха стръвта.
И бяха с малко по-големи от Лизандра. Възрастните – мъжкарите – бяха тройно по-едри.
По-дълги от кораба, чийто екипаж обстрелваше хората, мъчещи се да доплуват до брега през канала, който се беше превърнал в клопка за зеления морски дракон.
Зеленият морски дракон, който сега се намираше между трите великански страшилища и кралицата си, останала на онези скали без нито въгленче магия във вените си. Кралицата на Едион, която крещеше неуморно на Лизандра да плува, да се преобрази, да бяга.
Но той беше гледал как Лизандра се бори с двата малки уивърна.
В битката с втория вече изнемогваше. А през последните месеци достатъчно пъти я беше виждал да се преобразява, за да знае, че нямаше как да го стори толкова бързо, както и че е възможно никога да не намери сили за това.
Две неща бяха сигурни: тя щеше да остане в тази си форма, а приятелите му не можеха да помръднат от рифа. А ако Лизандра дори опиташе да излезе на брега... Разлютените мъжкари щяха да я докопат, преди да е извлачила тялото си върху плитчините.
Трите уивърна я наближаваха със страшна скорост. Лизандра обаче не помръдна от устието на залива.
Заела отбранителна позиция.
Сърцето на Едион спря.
– Мъртва е – процеди един от стражите. – О, богове, мъртва е…
– Затваряй си проклетата уста! – озъби му се Едион, оглеждайки залива по онзи студен, пресметлив начин, който му позволяваше да взима решения на бойното поле, да претегля рисковете и щетите.
Идеята осени първо Дориан.
На отсрещния бряг на залива кралят вдигна светнал като звезда юмрук във въздуха, за да сигнализира на Лизандра със силата си. Сякаш я призоваваше с настойчиво: Ела при мен, ела при мен, ела при мен.
Трите морски уивърна потънаха под вълните.
Лизандра се обърна и също се гмурна...
Ала не към Дориан.
Елин спря да крещи. А магията на Дориан угасна.
Едион можеше единствено да наблюдава безучастно как сянката на хамелеонката се понася към трите мъжкаря.
Те се разпръснаха, толкова грамадни, че гърлото на Едион пресъхна от ужас.
И той за пръв път изпита омраза към братовчедка си.
Мразеше я, задето бе поискала такова нещо от Лизандра – да ги защити в тази си форма, както и да им осигури съюзничеството на мисенианците. Мразеше хората, белязали Лизандра толкова дълбоко, че беше готова да се откаже от собствения си живот. Мразеше... мразеше себе си, задето бе вързан на върха на тази безполезна кула с оръдие, способно да изстрелва само по една стрела.
Лизандра се втурна към средния уивърн и когато помежду им останаха само стотина метра, кривна наляво.
Уивърните нарушиха строя си и единият се гмурна надълбоко, вторият се задържа на повърхността, а третият остана назад. Щяха да я изтласкат нанякъде. Към място, където щяха да я обградят от всички страни и да я разкъсат на парчета. Атаката им щеше да е кървава и свирепа.
Но Лизандра се понесе към отсрещния бряг на канала. Към...
Към последния боен кораб.
Заобсипваха я стрели.
Във водата разцъфваха червени петна всеки път, когато някоя стрела уцелеше кожата между нефритените й люспи.
Тя продължаваше да плува и кръвта й подлудяваше най-близкия до нея мъжкар, онзи на повърхността, караше го да лети все по-стремглаво към нея, да разтваря гладно челюсти...