Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Той ще очаква коварство от нас. Рискуваме много, а няма надежда да спечелим. Рулке е несравнимо по-силен.
— Е, да, но дори не подозира, че разполагаме със златния нанолет. Изобщо не би допуснал, че ще дръзнем да сътворим подобно устройство. Ако пък нищо не спечелим, така да бъде! Но щом Рулке започне да се прехвърля свободно между Трите свята с машината си, губим всичко. Талалейм няма как да се опълчи срещу такава мощ. Длъжни сме да опитаме! И макар че везните не клонят в наша полза, ако все пак успеем, ще се завърнем у дома победоносно и завинаги ще запечатаме Пътя.
„Златен нанолет ли? Значи са употребили златото. Трябва да узная как са се появили тези втори накити.“ Някой бе споменал за рисунки, откраднати от школата, където учил Лиан. Тъкмо те бяха подсказали на Фейеламор да търси в Хависард. „Но аз съм ги виждала! — сети се Мейгрейт. — Фейеламор ги носеше в раницата си, когато дойдохме тук. Къде ли ги прибра?“ Тя се плъзна между дърветата към друга пещера, където Фейеламор бе струпала вещите си. Опразни кутиите и торбите, на дъното на една от тях намери сплескано руло хартия.
Изнесе го, прикри се зад дърво, разгъна рисунката и настръхна. Ето защо сътвореното от Фейеламор излъчвало такава безумна заплаха… Златото, а значи и изработеният от него нанолет бяха наситени със зло. Фейлемите, които поначало не се славеха с дарбите си да управляват подобни устройства, бяха създали нещо страшно. Мейгрейт не виждаше друг изход, освен да им отнеме нанолета. Но как? Колеба се твърде дълго, а вече се зазоряваше. Нечии стъпки я доближиха изотзад. Фейеламор вървеше забързано към пещерата. Мейгрейт се сниши и под подметката на обувката и изпука лед.
— Кой е там?
Мейгрейт се понесе вихрено надолу по стръмната пътека, като се пързаляше и подхлъзваше. Фейлемите изскочиха навън, щом чуха крясъка на Фейеламор. „Дано не ме познаят!“ В следващия миг чу свирепия рев на бившата си господарка:
— Това е Мейгрейт!
Погнаха я цяла сюрия фейлеми. А тя слабееше с всяка крачка, съзнанието й се размътваше. До портала между колоните трябваше да тича четвърт час. Нямаше да успее. Мейгрейт се насили да отвори друг портал, но усети непоносима болка, когато в рамото й се заби острие.
— Шанд, помогни ми!
Отново се напрегна, създаде портал и нахълта в него тичешком. Премяташе се, около нея се виеха ослепителни огнени линии и я запращаха в нищото. Съзнанието й гаснеше и се проясняваше на пресекулки, тя неочаквано проби мазилката на таван и се търкулна тромаво на пода. Лежеше в работната стая на Игър. Немощно вдигна поглед към него и потъна в забрава. От рамото й стърчеше дълга стрела.
Когато дойде на себе си, за нея се грижеха Игър и уелм, чието име не знаеше. Носеха я към кресло. Игър се взря в нея неприветливо за цяла минута и накрая изрече:
— Това е фейлемска стрела.
Зъбите й тракаха. Гърчовете на прилошаването кривяха тялото й. Острието чегърташе в ключицата й точно до мястото, където се бе забил ножът на Тилан миналото лято.
Стискаше ръката на Игър, докато уелмът се стараеше да измъкне стрелата по-безболезнено.
— Игър, ти също не си продумвал за много неща пред мен. Аз си имам своите тайни.
— Дори да оставим настрана онова, което се случи в работилницата, ти злоупотребяваш с Тайното изкуство. Аакимите са побеснели.
— Радвам се. Тенсор е мой враг. Друго няма да кажа.
— Както искаш, но нека ти припомня последиците. За всеки портал трябва да си подготвена, все едно е първият в живота ти. И в никакъв случай не бива да се прехвърляш до мястото и обратно в един и същи ден. Никога не го прави, без да се възстановиш! Не спазваш ли тези правила, рано или късно ще потънеш нанякъде безвъзвратно. Или пък ще излезеш от портала, но ще оставиш в него разума си.
— Познавам опасностите — промърмори тя. Не понасяше наставленията му. — Нуждаех се отчаяно от портал.
— Човек често се нуждае отчаяно от едно или друго. Ако нищо освен дълга не може да ти повлияе, помисли как би могла да си ни полезна в бъдеще. Страхувам се за тебе.
От това не й олекваше. Мейгрейт мълчеше, докато уелмът шиеше и превързваше раната. После отпусна глава и заспа.
Игър намери в трапезарията Шанд, седнал да закуси.
— Мейгрейт ли влезе насила в работилницата?
— Тя беше. Случайно се разхождах наблизо по изгрев и видях как се размърдаха поваленит аакими.
— Какви ги върши тя?!
— Не знам. Няма да е зле, ако се съберем да поговорим още днес… още тази сутрин. Времето ни изтича.