Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Събуди се след полунощ, преодоляла слабостта заради безогледното използване на магия. Каран се бе свила със затворени очи в креслото до огнището, но веднага вдигна глава.
— Как си?
— Доста по-добре, колкото и да ме боли рамото.
Каран дойде да погледне раната — оказа се възпалена. Тя смени превръзката и свари чай, който двете изпиха безмълвно.
— Страхувам се, Каран…
— С мен е същото.
— Не, говоря ти за истински страх. Целият свят се обръща надолу с главата. И все дочувам гласове, някакви хора си шепнат, но като че са в друга плоскост на битието. Не разбирам какво обсъждат, само знам, че жадуват за нашия свят. Долавям как заговорничат… за кръв и насилие.
— Понякога и аз чувам гласове — призна с голямо нежелание Каран.
— Но нали ти имаш дарбата на усета! — жално напомни Мейгрейт и се опря на възглавницата. — А на мен ми се струва, че надзъртам в друго измерение. В момента и около теб виждам ореол в зелено, черно и червено, който все се мени.
Говореше възбудено за невероятни неща, като че светът за нея беше коренно променен.
— Това е от треската — успокои я Каран, но като пипна хладното чело на Мейгрейт, се притесни. — Ще ти донеса нещо за пиене.
— Треската отмина — каза зад нея Мейгрейт.
Каран се върна с кана вода и я завари заспала, но скоро Мейгрейт се размърда и заговори печално за съвместните им премеждия.
— Колко път изминахме до Физ Горго, нали? Какво приключение! Помниш ли как бяхме принудени да се гмурнем в резервоара с водата и да плуваме по онзи слузест тунел?
Засмя се с изтънял глас. „Полудяла е! — мярна се догадка в главата на Каран и я стъписа. — Говори като дете за забавленията през лятото.“ — Не беше приключение, а нетърпим кошмар и за мен, и за тебе — възрази остро, сякаш я зашлеви по бузата.
Мейгрейт се присви и погледът й се проясни забележимо.
— Какви ги дрънкам? Каран, съжалявам, че те въвлякох във всичко това.
— И аз. Искам да се прибера у дома, докато все още имам дом. По-късно разговорът се отплесна към Шазмак, пътуванията на Каран дотам и самия град. Чак когато Мейгрейт се унесе за пореден път, Каран осъзна колко изкусно е подпитвала, за да научи повече за бившия град на аакимите.
Тревогата й нарастваше — Мейгрейт тънеше в печал за несбъднатото и се бе примирила, че е дошъл краят на всичко, съществувало досега. А преди да заспи, обви с ръце шията на Каран и я целуна. Не бе постъпвала така до този ден.
След няколко часа щеше да съмне. Каран изтича да съобщи за тези подозрителни промени на Малиен, която по-рано я бе сгълчала разпалено, че не е научила как Мейгрейт е проникнала в работилницата. Каран пък беше гузна заради флейтата — смяташе, че Тенсор се опълчи срещу всички, защото узна от нея какво е намислила Мейгрейт. Но не забравяше колко е задължена на Малиен. Както и да увърташе, стигаше до все същия извод — ако Мейгрейт се отправи към Шазмак, волю-неволю ще я последва.
Малиен не беше в стаята си. Каран излезе навън и доближи някогашната пекарна. Тенсор стоеше на прага и говореше с неколцина от охраняващите го аакими. Каран не знаеше какво да направи. Дали да го смята за враг или за приятел? Но единствен той би могъл да й каже каквото искаше да знае. Дръпна го настрана и му разказа за срещата през деня.
— Е, както излиза, не съм единственият глупак наоколо. Що за отрепки са твоите приятелчета! — Може би говореше за Игър и Мендарк. — Срещаха се десетина пъти през зимата и какво измъдриха?
— Фейеламор отива в Шазмак — повтори тя, за да не се отплесва Тенсор.
— Шазмак… — промълви той тъжно. — Все едно отрязаха част от тялото ми. Ако можех да го видя пак…
— Според тебе тя ще се съюзи ли с Рулке?
— Ха! Кой на кого ще погоди първата подлост?
— Но ако забравят враждата си дори за ден, могат да ни причинят голямо зло… — Никой няма сили да й попречи — безпомощно промълви Тенсор.
— Мейгрейт би могла.
— Не искам да чувам това име!
— Ти си тъп, предубеден дъртак! — разкрещя се Каран в лицето му, хванала го за ризата. — Даде ми дума, но се отметна. Отне на Мейгрейт флейтата, която й се пада по право. А и кой друг би могъл да възпре Рулке и Фейеламор?
Тенсор мълчеше.
— Е, има ли друг?! — застърга гласът й.
— Няма.
— Тогава ми помогни, за да помогна на нея.
— Няма какво да сторя.
— Мейгрейт отива в Шазмак и аз ще я придружа.
— Ще те предаде и ще се присъедини към своя народ! — изръмжа той.