Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Усещам го. И се плаша. Я ми кажи, Шанд, ти случайно ли се озова там?
— Не, разбира се. Мъчи ме старческо безсъние и често се разхождам из двора. Но щом се събудих, долових странни сили, каквито не съм срещал досега. Тичах като луд към работилницата, ала тя вече бе изчезнала.
— Аз също ги почувствах.
— Впрочем, ти знаеш ли защо Мейгрейт се съгласи да даде наследеното злато за флейтата?
— Не, колкото и да размишлявам над това.
— Заради мен! Искаше чрез флейтата отново да ме събере с Ялкара.
Игър едва не падна от стола.
— Това би предизвикало… разногласия. Шанд се разсмя.
— Мендарк направо би се подмокрил. А Тенсор… — Той стисна устни. — Предполагам, че е разкрил намеренията й.
— Да, така изглежда. И нищо няма да го убеди да ни даде флейтата. Ти какво би искал, стари друже?
— Копнея да се сбъдне. Ох, как копнея! Но не си позволявам надежда. Няма да видя Ялкара. — Шанд заговори за друго. — И какво ще правим с онази Фейеламор?
— За нищо не сме готови! Ще свикам всички. Шанд, боя се за Мейгрейт.
— И аз. Ще помоля Каран да я наглежда. Когато се събуди, и аз ще си поприказвам с нея. Как върви войната?
— Никак не върви. Миналата седмица имаше бунт в Трета армия. Смазах го жестоко, но бойният дух спадна още повече. Нали знаеш как плъзва мълвата. — Игър отново говореше на пресекулки, половината му лице се сковаваше. — Дори слуховете за нашата вълшебна флейта, които пускам нарочно, не ободряват никого.
— Хората говорят, че нищо нямало да направим с нея, че ще навредим на себе си повече, отколкото на Рулке. Може и да са прави. Всъщност не ни е ясно какво вършим, нали?
Игър си направи оглушки.
— Рулке е не по-малко умел от мен в разпространяването на изгодни за него слухове. Може би хиляди разказвачи вече са разнесли сладкодумни описания на неговата магическа машина и как пърхала из въздуха напук на нас. Войната е загубена още преди първата битка.
— Сред нас има предател — заяви Мендарк следобед. Разлюти се, когато чу за опита да бъде открадната флейтата, но гневът някак не подхождаше на новото му гладко лице.
— Откъде да знам, че не си бил ти? — с наслада го захапа Игър.
— Смееш да ме обвиняваш?!
Мендарк впи пръсти в наметалото му, Игър вдигна юмрук. За миг изглеждаше, че ще се сбият пред очите на всички, но вратата се тресна в стената и Мейгрейт се заклатушка през прага, сякаш някой бе изсмукал кръвта от вените й. Думите й ги поразиха.
— Прехвърлих се в Елудор през портал. Фейеламор е на път към Шазмак, за да сключи съюз с Рулке. Тя е създала собствено творение от златото, което някога се е съдържало в първата флейта] Никой не смееше да продума, всички лица замръзнаха в маски на ужас.
— Защо си толкова сигурна? — най-сетне излая Магистърът.
Тя извади рисунките от дълбокия джоб на куртката си и ги хвърли на масата. Лиан веднага се зае да ги разгледа подробно.
— Били са откраднати от библиотеката на школата. Вижте! Тук е изобразена Ялкара, която влиза в горящата кула след унищожаването на флейтата. И тя не носи златните си накити.
На втората скица Ялкара бе показана като малка фигура в обща сцена. Над кулата се издигаше облак дим, подобен на размахан юмрук. Дрехите на Ялкара тлееха, ръцете й бяха кървавочервени и този път трите накита бяха на нея.
Лиан се вцепени като от божествено откровение.
— Ами да, с някаква магия е оформила разтопеното злато в съвършено копие на собствените си накити. Така го е изнесла под носа на всички, които са дебнели наоколо. Каква дързост!
— Нито веднъж не пожела да ми разкаже от какво са грозните белези по ръцете й — напомни Шанд. — Бързала е да преобрази златото.
— Аз усетих останките му! — сподели Мейгрейт. — Двамата с Шанд се отбихме в кулата на Хулинг. Излъчването му е страшно.
— Някой от двамата ще надхитри другия и ще стане по-силен отвсякога — примирено подхвърли Игър.
— Още не сме претърпели поражение — звънна твърдо гласът на Мендарк. — Във времена на отчаяние прибягваме до отчаяни средства — забраненото, неовладяното! Нека онези от нас, които знаем такива тайни, да се съберем, без да ни слуша никой друг, за да съгласуваме действията си.
Мейгрейт не сподели с никого какво преживяваше. Беше взела решение и никой не би успял да я разубеди. Чувстваше се отчуждена от всички, от новите си приятели, дори от Шанд.
Раната я болеше, чувстваше се зле и след съвета отиде да си легне. Потъна в особена, неспокойна дрямка, запълнена не със съновидения, а като транс. Намираше се в това състояние, когато Каран излезе от стаята, и тя се надигна тутакси да напълни раницата си с всичко, което би и потрябвало в дълго пътешествие. Въпреки бдителността на Каран имаше намерение да й се изплъзне при първия сгоден случай. След това се пъхна под завивките и заспа дълбоко.