Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Нещо се блъсна във вратата и се плъзна по нея надолу. Нима някой от пазачите се опомняше толкова скоро? Мейгрейт се уплаши, че е прекалила с отслабването на заклинанието. Сега нямаше как да излезе незабелязано, освен ако не ги убие, но това си оставаше немислимо. Или пък да използва флейтата?
Нямаше време да и възхищава. Би ли могла да я задейства? Поднесе я към устните си и потърси в паметта си някое място, където би се отворил портал — покривът на крепостта, откъдето се пренесоха в Салудит. Изсвири тон, после и втори. Нищо не се случи.
Опита отново. Пак нищо! Но у нея се пробуди смътно безпокойство, сякаш познатият й свят се бе поразкривил. Тя замря в неприятно объркване на сетивата — илюзорната действителност прииждаше и се оттегляше като поредица от отгласи. Изкривяването се дължеше на две сили, чието действие се бе пресякло и подхранило взаимно. Още някой използваше подобно творение и Мейгрейт нямаше съмнение кой е вторият. Това въздействие се усещаше тревожно, пробождащо. Фейеламор…
Отвън удариха силно по вратата, развикаха се и започнаха да забиват брадва в дебелите дъски. Вратата се тресеше и пращеше. Мейгрейт разполагаше с броени минути. Този път изсвири първата половина от гамата. Сега ехото беше по-разтърсващо. Мейгрейт съсредоточи съзнанието си и вложи цялата достъпна и сила, за да пробие през мътилката, скриваща нейната цел.
Все едно забиха боздуган в корема й. От удара се блъсна в стената на пещта и чу пукането на ребро. Не успя да се надигне от пода цяла минута. „Не го прави повече. Прилагаш насилие. А трябва да се успокоиш, да почувстваш инструмента, да се настроиш към него!“ Но тя не докосна флейтата отново. Опозна огромната й мощ и признаваше, че е неспособна да я укроти. Може би в златото бяха настъпили нежелани изменения с времето. Или Тенсор бе вложил своя защита, за да не и позволи да използва флейтата. Все едно, това творение беше гибелно. Цялата сграда изглеждаше някак призрачна и разместена.
Мейгрейт заряза своето наследство на пода и се загледа във вратата, която поддаваше. А другото въздействие не спираше, напротив. Какво ли бе намислила Фейеламор? Тя, която изпрати Еламай да я убие — потресаващо предателство, с което Мейгрейт не можеше да се примири. Длъжна беше да научи, преди да е станало късно. Няма как, трябваше да отиде в Елудор.
Дъските на вратата хлътваха навътре. Със следващия удар щяха да я разбият. Мейгрейт грабна тежък чук, покатери се върху пещта и заблъска тавана. Отгоре й се посипаха черен прах и мазилка. Тя се провря в дупката и завъртя чука към покрива. Разхвърчаха се керемиди. Небето вече просветляваше.
Сцепиха вратата и нахлуха в работилницата, но Мейгрейт се измъкна на покрива и хукна по него.
Дали оттук беше възможно да отвори портал? Прецени, че е достатъчно далеч от флейтата. Извика образа на първия си портал, който си оставаше най-отчетлив — двете каменни остриета в Елудор. Прати мисълта си натам, около нея блесна сребристо сияние и тя се запремята в прохода. „Прекалявам с Тайното изкуство — укори се Мейгрейт. — Всяка употреба го променя, понякога непредсказуемо. Ще си платя за безгрижието. Само да не е този път!“ За частица от секундата загуби контрол над портала, но си го възвърна и се материализира с пукот, от който й заглъхнаха ушите. На петдесет левги от Туркад се развиделяваше, колкото да различава какво има наоколо. Сега стоеше между двете колони, които бе издялана недалеч от реката в Елудорската гора.
Прехвърлянето й се отрази зле и тя си даде сметка, че скоро ще пострада от дързостта си. Нервите й бяха изопнати. Тръгна безшумно нагоре по течението. Най-голямата пещера беше осветена, силует се открои на входа, взря се в мрака и пак се скри.
Мейгрейт запълзя по корем нагоре. Доближи достатъчно, за да чува гласове, но не и да различава думите. Промъкна се още малко и до слуха й стигна ясно една дума — Шазмак. А някой гръмко натърти: „Не!“ Струваше й се, че спорещите нямат желание да отстъпят. Пак чу за Шазмак и изведнъж отекна гласът на Фейеламор:
— Не се ли пада на мен да реша? Вие не обещахте ли да ме следвате? Не изпълних ли всичко, което поискахте да сторя?
— Ти ни плашиш, а предложението ти е противно на всичко, скъпо за нас.
— И защо дойдохме на Сантенар в прастари времена, ако не да премахнем заплахата от кароните?
— Но ти ни подтикваш да се съюзим със самия Велик предател…
— Кой говори за съюз? Казах само да му предложим съюз. През цялата седмица изпробваме дали нашият инструмент действа и той оправда очакванията ни. Може да ни отведе у дома, но не и да разкъса Възбраната. Знаем и че Рулке може да отвори Пътя, защото тъкмо това е сторил в средзимния ден. Той има каквото ни е нужно, а аз съм способна да направя онова, което е необходимо на него. А в решителния момент ще се възползваме от шанса си.