Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– За да вземем парите на югославяните, ще ни трябва кола, с която да ги пренесем.
– Защо да не го направим с такси? Никой няма да заподозре едно обикновено такси.
– Още по-добре – предлагам да го направим с микробус за пътници. От онези, в които има места за осем или девет души, а вътре може да застане прав човек – това ще е добре за Ана-Грета, която не може да се навежда. Тези микробуси имат и рампа за инвалидна количка. Можем да се качим направо с проходилките и да натоварим каквото си искаме.
– Вече си го представям. Двайсет милиона ли каза? Това ще са доста чували.
– В интернет се продават такива микробуси. Може би „Тойота“ или „Форд Транзит“. В тях има предостатъчно място.
– Значи ще инвестираме, за да извършим ново престъпление? – усъмни се Марта. – Не съм сигурна. Все пак не сме бизнесмени. С картините беше по-лесно.
– Може би, но това изглежда по-истинско – каза Умника. – И печалбата е по-съществена.
– Освен това с такъв обир избягваме и културната отговорност – Марта остави чашата си и отново взе плетката. – Знаеш ли какво? Крайно време е да повикаме и останалите.
Лицето на Умника грейна.
– Точно това обичам в теб. Винаги ме разбираш.
След вечеря „Лигата на пенсионерите“ се събра на набързо организирано съвещание в стаята на Марта. След като всички получиха чашки с боровинков ликьор, Марта взе думата:
– Става въпрос за един обир. Първият въпрос е дали искаме да рискуваме мястото си в старческия дом „Диамант“. Ако го направим, вероятно ще се наложи да живеем в чужбина през следващите няколко години.
– Това не звучи много приятно – каза Ана-Грета, която веднага си помисли за Гунар.
– Освен ако не успеем да се сдобием с фалшива самоличност, разбира се. Знаете ли, че в днешно време човек може да си купи ново име и единен граждански номер? – каза Кристина.
Последният криминален роман, който беше прочела, се казваше „Не ти – откраднатата самоличност“.
– Наистина ли? В такъв случай съм съгласна – каза Ана-Грета, а Греблото кимна в знак на потвърждение.
– Банката и всички останали, които ще пострадат, ще получат компенсация – продължи Марта.
– Банката? Необходимо ли е да получава компенсация? – възрази Греблото. – Не искам да давам пари на хората, които крадат от другите.
– Но ако всички не са доволни, няма да е съвършеното престъпление, нали? – каза Марта.
– Върховното престъпление – поправи я Ана-Грета. – Значи ще извършим такъв обир, че банката няма да пострада. Правилно ли съм разбрала?
– Не точно. Всъщност ние няма да сме хората, които ще извършат обира. Обирът вече е извършен – обясни Умника. – Ние просто ще приберем парите.
– Винаги говориш така, все едно е много лесно – въздъхна Ана-Грета.
– Разбира се, че ще има рискове. Който не играе, не печели, нали така? – обади се Греблото и оправи новото шалче на врата си, което този път беше копринено.
Следващите няколко часа бяха посветени на дискусия за бъдещето. Две бутилки ликьор по-късно, след като всички бяха получили възможност да се изкажат, лицата им бяха поруменели.
– Само като си помисля, че най-сетне пак ще откраднем нещо – каза Кристина. – Страхотно. Толкова се страхувах, че ме очаква скука до края на живота ми. А сега ще разберат за мен чак в Йоншопинг. Между другото дали някога ще напишат книга за нас, как мислите?
– Разбира се – увери я Греблото. – Хората много обичат да четат за действителни събития.
Всички се усмихнаха и въпреки че беше доста късно, просто нямаше как да не изпеят няколко песни. Забавляваха се чудесно, когато вратата изведнъж се отвори.
На прага стоеше сестра Барбара.
– Какво си мислите, че правите? – извика тя. – Ще събудите целия старчески дом! Отдавна трябваше да сте изгасили лампите!
Петимата се спогледаха. Сестра Барбара?
– Но къде е Катя? – заекна Марта.
– Преместиха я. Старческият дом „Диамант“ вече е изцяло моя отговорност.
69.
Откакто бяха уволнили Катя, нищо не беше както преди. Момичето им беше изпратило писмо, в което им благодареше за последните няколко седмици и изразяваше съжалението си, че се налага да ги остави. „Лигата на пенсионерите“ също съжаляваше за това – защото никой, абсолютно никой, не искаше да се връща към предишното положение на нещата.