Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Брат Никодим не даде никакъв знак, че ме е чул, обаче брат Гуидо отговори:
— Подобен метод може да постави редица проблеми, защото как ще решим кои цветя към кой образ вървят? Например, когато Флора разпръсква цветята по земята, кои да броим — онези, които разпръсква, или само онези, които докосват тялото й? А в случая с нимфата Хлорида трябва ли да вземем предвид цветята, които излизат от устата й, или не? — Забеляза посърналото ми изражение и побърза да добави: — Но иначе идеята за брой на цветята е много добра! Може би…
Билкарят вдигна древната си ръка и отсече:
— Не мисля, че имаме нужда от подобен спор. Може би съществуват и други начини да разберем кои от цветята имат отношение към загадката и кои — не. Помисли, брате! Сети се какво точно бе казано през онази нощ под арката на Септимий Север в Рим?
Бях силно впечатлена от паметта на стария монах. Лично аз вече не си спомнях дори името на арката.
Брат Гуидо се замисли и после рече:
— Говореха на латински, което пасваше отлично на цялостния дух на вечерта — римската арка, преторианската гвардия, градът. А папа Сикст изрече следните думи, цитирам дословно: Flora manus secretum.
— Да, това действително означава „Цветята крият тайната“ — преведе билкарят. — Много добре. Значи вече разполагаме с нашия отговор. — И двамата го изгледахме сащисани. А той продължи: — Представете си, че виждате картината за първи път. Коя фигура, според вас, има най-много допирни точки с цветята?
— Флора! — отговорихме в хор и двамата.
— Именно! Тя е покрита с цветя от глава до пети, а освен това и ги разпръсква. А най-значимо от всичко, разбира се, е името й — Флора, което е латинската дума за „цветя“! — Старецът скръсти ръце пред гърди като адвокат и започна да реди, крачейки напред-назад: — Както го виждам аз, проблемът ви е в това, че ключовата фраза Flora manus secretum — „Флора държи тайната“, може да значи едно от четири неща. Първо, отговорът би могъл да бъде в думата „флора“ в смисъл на „флора и фауна“ — латинската обобщителна дума за всички растения, което ще рече всички цветя, всички билки, всички дървета и всички плодове на картината. Вече обсъдихме въпроса колко продължителен би бил евентуален анализ на всички тези неща тук. Второ, отговорът да се крие някъде в самата фигура на Флора. Трето, отговорът да се крие в града Флоренция. След като вече сте установили, че всяка фигура символизира определен град, съвсем логично е, тъй като тъкмо Флоренция е домът на оригинала на „Примавера“. Или четири — и това е най-невероятното — отговорът да се крие във… — Тук старецът се обърна към мен и за втори път ме погледна директно в очите. — …_вас_.
Заоглеждах се — да не би, без да съм усетила, в залата да е влязъл и някой друг. А после едва ли не изблях:
— Кой, аз ли?!
Брат Гуидо извърна към мен яркосините си очи.
— Да, вие — повтори билкарят. — Защото тъкмо вие сте били моделът за образа на Флора, нали?
— Да, ама…
— В такъв случай възможно е тайната да се крие във вас. Възможно е изборът точно на вас изобщо да не е случаен.
— Мисля, че можем спокойно да зачеркнем тази четвърта възможност — намеси се бързо брат Гуидо. — Синьорина Ветра е била избрана заради… познанството й с един заможен приятел на Ботичели.
— О, да. Синьор Малатеста, мир на праха му! — промърмори билкарят, но като че ли не особено искрено, което ме накара да заподозра, че част от леко съмнителната репутация на Бембо бе успяла да проникне дори зад манастирските стени.
Старият монах се прокашля и продължи:
— Е, в такъв случай бихме могли да концентрираме усилията си върху фигурата на Флора. Защото тя определено е най-флоралният образ от всички останали. Хлорида е може би следващата, а цветята излизат от устата й като истини. И протяга ръка към ръкава на Флора — ето, виждате ли? Според мен бихме могли да допуснем, че между Хлорида и Флора има много тясна връзка!
— Възможно ли е Хлорида да е град, намиращ се много близо до Флоренция? — попита брат Гуидо.
— Защо не! Може би Прато, а може и Имола.
По този въпрос вече нямах никакво мнение, тъй като само допреди месец не бях напускала нито веднъж пределите на Флоренция, освен ако не броим пристигането ми в бутилка от Венеция.