Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Клетите копелета от вашия екипаж ще са там, горе, във всякакво време! Няма да ви закарам в открито море девствени по отношение на въжетата, така че си размърдайте задниците и след мен!
Те последваха Калдрис нагоре в дъжда, като внимателно стъпваха за опора по тънките въжета, пресичащи вантите. Локи трябваше да признае, че близо двете седмици стабилна и упорита подготовка го бяха направили по-нахъсан за подобна задача и започваха да смекчават болката от старите рани. Ала странното и малко зашеметяващо усещане за въжената стълба под краката ти не можеше да се сравни с нищо познато и той се зарадва, когато от дъждеца точно над тях изникна тъмният силует на нока. Малко по-късно Локи се изкатери при Джийн и Калдрис на кръглата площадка, която слава Богу беше стабилна.
— Изкачили сме се може би на две трети от височината — рече Калдрис. — Това платно определя основния курс. — Локи вече знаеше, че той говори за основното квадратно платно на кораба, а не за навигационен план. — По-нагоре са горните платна. Но засега ви стига. Богове, ако си мислите, че днес сте имали кофти ден, представяте ли си какво е да се изкатерите дотук, когато корабът се люшка наляво-надясно като бик, който прави бебета? Ха!
— Не може да е толкова зле като това някой шибан идиот да се катурне и да падне върху нас — прошепна Джийн на Локи.
— Очаква ли се от мен да идвам тук често? — попита Локи.
— Имаш ли необикновено остър поглед?
— Не мисля.
— Тогава — по дяволите. Никой не би го очаквал. Мястото на капитана е на палубата. Ако искаш да виждаш нещата от разстояние, ползвай лупа. Ще пратиш по-нататък някой с идеално зрение да гушка мачтата, за да наблюдава вместо теб.
Те съзерцаваха изгледа още няколко минути, а после наблизо проехтя гръм и дъждът се усили.
— Комай ще слизаме. — Калдрис се надигна от коленете си и се приготви да се плъзне странично. — Има си едно изкушаване на боговете, а има и друго.
Локи и Джийн стигнаха палубата спокойно, но когато Калдрис скочи долу, той дишаше на пресекулки. Старецът изохка и разтърка лявата си ръка над лакътя.
— Пусто да остане, много съм стар за горе. Благодаря на боговете, че мястото на майстора също е на палубата. — Една гръмотевица подчерта думите му. — Е, хайде. Ще ползваме главната кабина. Днес няма да плаваме — само книги и таблици. Знам колко ги обичате.
10
В края на третата седмица с Калдрис Локи и Джийн вече хранеха плахи надежди, че срещата им с убийците на пристана няма да се повтори. Мерейн все така ги придружаваше всяка сутрин, но нощем им даваха известна свобода, стига да са добре въоръжени и да не се отдалечават отвъд вътрешния бряг на квартала Арсенал. Там кръчмите бъкаха от войници и моряци на Архонта и щеше да е трудно за някого да се спотайва незабелязано в засада.
В десетия час на вечерта в Деня на Херцога (който, разбира се, верарците наричаха Деня на Съвета, поправи се Джийн) Джийн завари Локи, втренчен в бутилка подсилено вино на една задна маса в „Знакът на хилядата дни“. Мястото беше просторно, весело осветено и изпълнено с шумна суетня. Това беше моряшка кръчма — най-хубавите маси, над които бяха окачени копия на стари верарски бойни знамена, бяха пълни с офицери, чието обществено положение беше ясно, независимо дали носеха униформата си или не. Обикновените моряци пиеха и играеха комар по многобройните околни маси, а малцината външни люде се събираха на малките масички около Локи.
— Предполагах, че ще те намеря тук. — Джийн се настани на стола отсреща. — Ти какво си мислиш, че правиш?
— Работя. Не си ли личи? — Локи грабна бутилката за гърлото и я протегна към Джийн. — Това е чукът ми. — После той почука с юмрук по дървената маса. — А това ми е наковалнята. Изчуквам мозъка си в по-приятна форма.
— Какъв е поводът?
— Исках поне една вечер да съм нещо друго, а не капитан на шибана фантомна морска експедиция. — Говореше ясно, но шепнешком и Джийн виждаше, че още не е пиян, а по-скоро обладан от искрено желание да бъде. — Главата ми е пълна с корабчета и всичките весело кръжат и си измислят имена за разните чудесии по палубата! — Той млъкна, за да отпие, после подаде бутилката на Джийн, който поклати глава. — Предполагам, че ти прилежно си изучавал своя „Лексикон“.