Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— Настоявам за правото си на свободен феодал в страната на готите по силата на техния закон! — изкрещя Сванте Снивинг с дрезгав глас, показващ, че е по-малко пиян от обикновено, макар и за последно.
— Който причини смърт на един Фолкунг, бил той мъж или жена, млад или стар, няма друго право, освен да умре, преди слънцето да залезе за три пореден път след извършеното от него престъпление — отговори му Гермунд Биргерсон от гърба на коня си.
— Предлагам двойно по-голямо обезщетение от обичайното, за да изложа основанията си пред съвета! — провикна се Снивинг, сякаш наистина убеден в правото си.
— Ние, Фолкунгите, не приемаме подобен род сделки, независимо дали става въпрос за двойно или за тройно повече от обичайното — отговори Гермунд с такова презрение в гласа, че някои от конниците избухнаха в смях.
— Тогава настоявам за правото Господ да отсъди и да се бия в двубой, за да умра като свободен човек, а не като някой роб — отвърна Сванте Снивинг с глас, изпълнен с повече нотки на гняв, отколкото на страх.
— Ще трябва още един път да си помислиш — изсумтя Гермунд Биргерсон. — Измежду тези, който дойдоха да ме подкрепят, е и Арн Магнусон. Той ще бъде нашият фаворит, ако се стигне до двубой. Без никакво съмнение ще загинеш много по-скоро, отколкото под брадвата на палача, и смъртта ти няма да бъде по-славна. Моли се да не те обесим като някой роб и разбери, че единственото достойно нещо, което все още можеш да направиш, е да умреш като мъж, без хленчене и без да търсиш каквото и да е предимство.
След тези си думи Гермунд Биргерсон даде знак с ръка и някои от младите конници, които бяха довели Сванте Снивинг, бързо донесоха дръвник и брадва. Гермунд мълчаливо посочи с пръст този от тях, който изглеждаше най-силен. Той пък без колебание взе брадвата. Миг по-късно главата на Сванте Снивинг се търкулна на земята. Двама души държаха силно тресящото му се тяло, докато от него не престана да блика кръв.
Арн не изпусна от поглед лицето на младия Бенгт. Видя го само леко да потрепва, когато отекна удара на брадвата върху дръвника и това беше всичко. Нито една сълза, нито кръстен знак. Запита се дали подобна твърдост е добро знамение. Беше сигурен, че това момче храни безгранична омраза към баща си.
Останалото приключи много бързо. Докато влачеха тялото и главата на Сванте Снивинг към кланицата, за да ги увият и зашият в някоя кравешка кожа, младият Бенгт слезе от коня си и бавно тръгна към локвата кръв. Свали наметалото си и го метна върху нея.
С непроницаеми лица Фолкунгите проследиха с поглед този младеж, чиито поведение и кураж бяха достойни за похвала. Гермунд направи знак на Арн да дойде да му помогне да слезе от коня и да го придружи до мястото, където стоеше Бенгт, застана зад него и постави ръка на лявото му рамо. После хвърли кратък поглед към Арн, който постави ръка на другото рамо на момчето. Изчакаха мълчаливо, докато Бенгт открие дълбоко в себе си какво да каже. Очевидно не му беше никак лесно, защото сигурно искаше думите му да прозвучат твърдо.
— Аз, Бенгт, син на Сванте Снивинг и на Елин Гермундсдотер, взимам занапред в присъствието на роднините ми името Бенгт Елинсон! — каза той накрая с глас, който нито потрепна, нито показа каквото и да е колебание.
— Аз, Гермунд Биргенсон, и Арн Магнусон, моят сродник, те приветстваме с добре дошъл в нашето семейство. Отсега нататък ти си Фолкунг и ще останеш такъв завинаги.
По време на настъпилото мълчание Гермунд с глава подкани Арн да продължи. Той обаче не знаеше нито какво да каже, нито какво да направи. Наложи се Гермунд да се наведе към него и тихо да му даде наставления, не без известна язвителност. След това Арн свали синьото си наметало и го сложи на раменете на Бенгт. Всички конници извадиха мечовете си и ги насочиха първо към небето, после към младежа.
Бенгт Елинсон беше вече член на семейството на Фолкунгите. Не прояви никакво желание да остане и ден повече в Ямсеборг и дядо му определи двама души да се грижат за фермата.
Не след дълго Гермунд разбра какво е истинското желание на Бенгт. Щом дружината напусна двора и започнаха да се сбогуват, той помоли да последва Арн във Форшвик, тъй като е научил от двете придружаващи го момчета с какви чудесни неща се занимават там.
Дядото разбра, че е дошъл моментът да се вземат бързо важни решения. Младият Бенгт имаше нужда от промяна в живота си и то колкото по-скоро, толкова по-добре. Да дойде да погребе майка си в Алгаря и да пази едноседмичен траур би било, разбира се, точно както го изисква обичая, поне що се отнася за някой зрял мъж. Същото обаче не би могло да се изисква от едно момче, което за по-малко от три дни е изгубило и майка си, и баща си. Гермунд дойде при Арн, който тъкмо разговаряше с хората си на някакъв непознат език, и го попита без каквито и да е заобикалки възможно ли е да изпълни горещото желание на този току-що провъзгласен Фолкунг. Арн изобщо не се учуди на въпроса и отговори, че е напълно възможно.