Мястото на екзекуцията

— От гледна точка на съдебната медицина, не — отвърна с нежелание Хамънд — винаги реагираше така, когато бе принуден да признае, че науката невинаги може да даде всички отговори.

— Така че тази риза би могла да бъде носена от всеки?

— Да.

— И е възможно лицето, носило тази риза, да не е същото, изцапало разкъсаното бельо със семенна течност?

Хамънд помълча за миг.

— Струва ми се доста невероятно, но предполагам, че е възможно.

— Количеството кръв по другите дрехи е значително по-малко. Възможно ли е това количество да съответства на кръвотечение при разкъсване на химена?

— Невъзможно е да се прецени. Някои жени губят значително количество кръв при разкъсване на девствената ципа, а други изобщо не кървят. Но ако петната от кръв по ризата са от такъв източник, то въпросната жена е имала кръвоизлив, който е застрашавал живота й.

— И все пак на предполагаемото местопрестъпление е нямало кръв. Нали, ако някой е бил убит с пистолетен изстрел във въпросната пещера, навсякъде в нея би трябвало да има кръв? Трябва да е текла по земята, да е изпръскала стените и тавана? Как е възможно никъде да не е открита кръв, с изключение на намерените дрехи?

— Искате да изказвам предположения ли? — попита отривисто Хамънд.

— Питам дали вашият опит сочи, че е възможно в тази пещера да е бил убит с пистолетен изстрел човек, без никъде да са останали петна от кръв — каза Хайсмит, произнасяйки думите бавно и отчетливо.

Хамънд се намръщи и позамисли, вдигайки очи към тавана, като че ли се опитваше да си припомни нещо. След малко каза:

— Да. Възможно е.

Хайсмит се намръщи на свой ред, но преди да проговори, Хамънд продължи:

— Ако например убиецът е държал момичето близо до себе си и е притиснал дулото на пистолета под ребрата й. Куршумът, движещ се по траектория в посока нагоре, би разкъсал сърцето, но може след това да заседне в раменната кост. Ако няма изходна рана, няма да има и разплискване на кръв от нея. А ако момичето е било притиснато близо до убиеца, кръвта, изтекла от входната рана, би попила в неговата риза.

Хайсмит бързо дойде на себе си.

— Значи от всички възможни сценарии на предполагаемото убийство съществува само един, който може да обясни отсъствието на кръв от местопрестъплението?

— Ако предположим, че момичето изобщо е било убито в пещерата, нали? Да, мога да дам само това обяснение.

— Една от десетки, може би дори стотици възможности. Не е нещо, което може да се окачестви като вероятна версия, нали?

Хамънд сви рамене.

— Нямам представа.

— Благодаря ви, професоре.

Хайсмит седна. Беше постигнал повече, отколкото се бе надявал. Бе уверен, че може да зашемети съдебните заседатели с научна терминология и да ги обърка така, че оправдателната присъда да им се стори единственият възможен изход.

— С това обвинението приключи — обяви Стенли, докато професор Хамънд събираше документите си и напускаше свидетелската ложа.

— Отлагам следващото заседание на съда за идущата седмица — каза Сампсън.