Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Извинявай, Дженифър, само за момент — изрича той, поставя ръка върху телефона си и се обръща към мен. — Но за какво ме довлече тук, за бога?
— Какво ще кажеш за розовия сапфир с розетката от диаманти?
Божичко, направо не мога да повярвам откъде ги знам тези работи! Сигурно жените възприемат подобни познания чрез осмоза.
— Да, много е хубав — казва той, без дори да погледне пръстена, след което се връща автоматично към разговора си. — Извинявай, Дженифър! Та… говорехме за подовото отопление.
Очевидно тази работа ще се окаже доста по-трудна, отколкото си мислех.
— А защо не ми го купиш? — изричам на висок глас и му отправям най-умилителния си поглед.
Познатата вертикална бръчка по челото му заприличва на ров.
— Искаш да го купя? — провиква се слисано.
— Че защо не?
— Извинявай, Дженифър, не говорех за къщата в Чапакуидик! — Поглежда ме на кръв и допълва: — Виж какво, ще ти се обадя след малко. — Затваря телефона извън себе си от гняв. — За бога, Луси! Какво ти става? Защо изобщо трябва да ти купувам пръстен?
Ококорвам многозначително очи и подхвърлям закачливо:
— Че за какво мъжете обикновено купуват пръстени на жените?
Той ме гледа объркано. А после, накрая, схваща идеята.
— Какво по… — Прави пауза, като вече едва се сдържа. — Да не би да си полудяла?!
— Не — поклащам глава. — Просто…
Думите се залепят за гърлото ми и аз преглъщам, за да ги разкарам. Окей, Луси, можеш да се справиш! Призовавам на помощ цялата си смелост, мислейки за Стратегията. Това беше второто предложение на Кейт. Каза, че този ход никога не се е провалял…
Стисвам здраво ръце в юмруци и се гмурвам в бездната.
— Нейт, обичам те!
Нейт ме поглежда така, като че ли най-неочаквано съм се сдобила с две глави. Лицето му постепенно става бяло като платно, по което последователно проблясват хиляди различни емоции — шок, удивление, ужас, скептицизъм. Накрая се заковава на подозрение.
— Какво си намислила? — поглежда ме с присвити очи.
— Намислила ли съм? — правя се на невинна аз. Обаче много неуспешно.
— И двамата отлично знаем, че това не е истина — изрича спокойно. — Така де, онези бабешки гащи… — Сбърчва отвратено нос. — Никоя жена не би сложила такива пред мъж, в когото е влюбена.
— Да де, ама… — Усещам, че бузите ми пламват. Тъкмо се каня да започна спор, но не виждам никакъв смисъл. Няма да се получи. Той не ми вярва, а и не мога да го виня. — Окей, ти си напълно прав. Аз не те обичам.
— Хубаво. Защото, както вероятно си се досетила, аз също не те обичам.
— Е, това е още един въпрос, по който постигаме съгласие — кимвам доста засрамена след неуспешната си театрална изява.
Той ме поглежда с унищожителен поглед и казва:
— Повярвай ми, аз съм точно толкова ужасен, колкото си и ти от факта, че сме принудени да бъдем заедно през тези два дена. Когато седна в самолета до мен, направо се побърках от отчаяние.
— Така ли?
— Разбира се! — кимва той. — Не стига, че в Ню Йорк непрекъснато се сблъскваме, но да бъдем приклещени заедно на остров… Трябва да ти призная, че по едно време си мислех, че ме преследваш.
— Кой, аз?! — провиквам се възмутено. — Да преследвам теб?
— Защо не. Знаеш, има съвпадения и съвпадения — промърморва той. — Та си помислих, че просто търсиш начин да се върнеш при мен.
Онемявам. Напълно.
— Един мой приятел ми каза, че е очевидно. Предвид всичките онези обаждания. — Поглежда ме многозначително. — Както разбирам, това е типично женски номер.
— Женски номер ли? — повтарям. Направо не мога да повярвам какво чуват ушите ми.
— Каза също така, че вероятно си откачена бивша любовница.
— Кой, аз? Откачена бивша любовница? — Господи, само почакайте да кажа на Кейт!
— За момент почти му бях повярвал — казва той, замълчава, очевидно събирайки сили за нещо, и допълва: — Докато не видях онези гащи.
Прави уплашена физиономия, но в ъгълчетата на устните му проблясва усмивка. Аз не се сдържам и също се усмихвам.
— И на мен не ми беше лесно, да знаеш! — изтъквам.
— Да, сигурен съм — кимва той. — За никого от нас не е приятно.
— Знаеш ли, в крайна сметка може би наистина можем да си останем просто приятели — отбелязвам, като се отдалечавам от магазина за пръстени.