Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Проблем ли? — поглеждам го уплашено.
Той се втренчва в екрана и вбесено изсумтява:
— Нямаме сигнал.
След двайсет минути път пеша по пустия път, под леещия се като из ведро дъжд и непрогледния мрак, забелязваме в далечината светлинки. Изпълвам се с надежда, когато ги виждам. Приближавайки към тях, виждам табела: „Ирландска таверна О’Трейди“. Никога досега не съм била по-щастлива да зърна ирландска кръчма. Мокри до кости и напълно замръзнали, ние отваряме вратата и влизаме. Посреща ни топлина, светлина и „Тъгата на рибаря“, която се носи от джубокса.
Първото нещо, което Нейт забелязва, е телефона на стената. Втурва се към него. Аз пък се отправям, жвакайки, към бара. Таверната не е много голяма. В дъното се виждат няколко масички и столове, около които, доколкото мога да преценя, са се събрали местни жители — вече започвам да разпознавам униформата им от жълти рибарски якета и изтъркани камуфлажни панталони. Покрай една от стените на таверната се простира добре зареден бар, зад който се виждат стотици избелели снимки от полароид. Като ги гледам, става ясно, че са правени на предишни празници на Свети Патрик — всички са облечени в зелено и развяват четирилистни детелини. Това е късметлийското цвете на ирландците.
Казвам си, че точно сега нямам нищо против малко от този късмет да се отърка и у мен. Събирам последните си сили и успявам да се надигна на едно от високите столчета. Под мен бързо започва да се образува локвичка.
— Малко мокричко е навън, а? — отбелязва мустакатият барман — едър мъж в средата на петдесетте, с изрязана тениска и татуирани ръце и вади от устата си клечката, която замислено дъвче.
— Да, мъничко — подсмърквам аз и се облакътявам на бара.
Той се присяга под плота и вади оттам хавлиена кърпа.
— Заповядайте!
— Благодаря! — усмихвам му се благодарно аз и първо изтривам лицето си. А после накланям глава и започвам да подсушавам косата си.
— Няма да стане скоро.
Това е гласът на Нейт. Чувайки го, аз се обръщам рязко. Той стои до мен и изглежда така, сякаш току-що си е взел душ, само че с дрехите. „Оказва се, че дори и великият му блейзер не го е спасил“ — казвам си със задоволство аз. Почти се изкушавам да го оставя да си съхне сам, но после се смилявам над него и му подавам кърпата.
— Кога? — питам.
— Доколкото разбрах, имало е много други подобни инциденти — промърморва той, докато трие лицето си, — а разполагат само с един теглич. — С лице като градоносен облак той се издига на столчето до мен и стисва челюсти.
— Защо не извикаме такси? — предлагам.
— Боже, колко съм глупав! Как не се сетих! — плясва се саркастично по челото той.
— Просто се опитвам да помогна — промърморвам обидено.
— По-добре недей — срязва ме той. — На острова има само една таксиметрова служба и всичките й коли са заети. Така че ще се наложи да почакаме.
— Е, какво да бъде, приятели? — прекъсва ни весело барманът.
— Водка с тоник, моля — изричам, благодарна за прекъсването.
— Нека да бъдат две — избоботва Нейт.
Барманът се отдалечава и настъпва тягостна тишина. Ровя мозъка си, колкото да кажа нещо.
— Хей, тази сутрин те търси една жена! — сещам се внезапно. С всичко, случило се днес, това бе напълно изскочило от съзнанието ми. — Обаче не остави съобщение.
— Трябва да е била Дженифър, агентката ми по недвижими имоти — изсумтява той. — Тази жена е като същински преследвач.
„Имаш предвид Дженифър, с която преди няколко часа се ръкуваше и с която си говореше за подово отопление, нали?“ — изкушавам се да попитам, обаче решавам да замълча. Ще ми се да се измъкна по някакъв начин от капана на неговото лошо настроение. Давам си сметка, че „Тъгата на рибаря“ е свършила, защото в бара се е възцарила тишина, и го питам:
— Случайно да имаш някакви дребни да пусна нещо по джубокса?
За момент той изглежда така, като че ли се кани да направи поредния си саркастичен коментар. После очевидно размисля, крайно неохотно бръква в джобовете си и ми подава няколко монети.
— Благодаря! — насилвам се да изрека ведро аз. Скачам от стола и се насочвам към джубокса, нетърпелива да се отдалеча от него. Мразя хора в лошо настроение.
През следващите пет минути разглеждам списъка на песните и избирам. Има и няколко класически хитове — на „Ийгълс“, „Флийтууд Мак“, „Систър Следж“, както и „Толкова си суетен“ на Карли Саймън. Обожавам тази песен! Тананикайки си весело, избирам няколко от моите любими парчета, а после се връщам обратно на бара.