Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
„Сигурно фериботът идва оттам, от Чапакуидик“ — казвам си аз, докато го наблюдавам как спокойно пори тясното водно пространство между двата острова. Свикнала съм фериботите да имат размерите на огромни морски съдове, обаче този тук изглежда така, сякаш някой е откъснал малко парченце от пътя и го е пуснал да плува във водата — събира само три коли и няколко пътника.
Докато фериботът приближава към брега, погледът ми пробягва по пътниците на борда му. Една двойка с велосипеди, жена с малко дете и… Това там Нейт ли е? Примижавам срещу слънцето. Да, това определено е той — няма как да сбъркам тази комбинация от тъмносиньо сако, небесносиня риза и бели памучни панталони. Когато става въпрос за дрехи, Нейт познава само един стил — зрелия. Сега той говори с някаква елегантно облечена жена. Виждам ги как слизат от ферибота и си стискат ръцете. А после той тръгва право към мястото, където съм седнала.
— Гледай ти каква случайност! — подмятам аз, когато минава покрай мен.
Той се обръща и спира. Трудно би могъл да се нарече зарадван, че ме вижда.
— Пак ли ти?!
Прехапвам език. Трябва да мисля като зрял човек! Да взема пример от Брус Уилис и Деми Мур! Да си напомня, че това е още само една нощ и после всичко приключва.
— Добре ли спа? — питам невинно.
Той вдига слънчевите очила на главата си, поглежда ме присмехулно и отбелязва:
— Имал съм и по-добри нощи. Ами ти?
Връщам се мислено към предишната нощ, към онова легло, как през цялото време бях на тръни и как на всеки пет секунди се будех, за да се уверя, че не съм го награбила насън. И отговарям:
— И аз съм имала и по-добри нощи.
— Е, значи все пак има неща, за които сме на едно мнение — кимва той и пряко сили се усмихва. — Как мина денят ти?
— Много добре — отговарям. — А твоят?
Ето, виждате ли! Можем да бъдем и учтиви един с друг. Невероятно е.
— Доста добре. — Пауза. — Та с каква цел, каза, че си тук?
Не съм му казвала. Бях толкова заета да се оригвам, да си бъркам в носа и да разхвърлям тампони из банята, че въобще не се сетих за това.
— Имах среща с един художник.
Колкото по-малко знае, толкова по-добре.
И ако съм се притеснявала, че Нейт ще започне да ми задава въпроси, не е имало смисъл.
— Аха — кимва той, но по-скоро от учтивост, отколкото от някакъв особен интерес. Нейт никога не се е интересувал от моята работа.
В центъра на разговорите ни винаги е била неговата.
— А ти защо си тук? — питам също от учтивост.
Той размахва някакви брошури и отговаря:
— Разглеждах един имот.
— Ще си купуваш имот тук?! — ахвам. Просто от любопитство, днес се поспрях пред витрините на няколко агенции за недвижими имоти и можете да ми вярвате, че не е никак евтино!
— Имам подобни намерения — свива небрежно рамене той. — За лятото.
— Браво на теб!
Божичко, ама той действително е фрашкан с пари! Апартамент на последния етаж в скъпа кооперация в Ню Йорк, лятна къща в Мартас Винярд… За части от секундата си представям какво ли би било, ако животът ми се бе подредил по друг начин… Как двамата с Нейт се печем на частния си, закътан от чуждите погледи плаж, на две крачки от умопомрачителната си лятна къща.
— Смятам да повървя до града — казва той.
— Да, аз също — кимвам.
„Всъщност, както са тръгнали нещата, това като нищо може да стане!“ — смръзвам се от страх аз.
Тръгваме нагоре по главната улица. От двете й страни се редят магазини за сувенири и галерии. Накъдето и да се обърнеш, някой яде нещо или прави снимки на някого, или просто зяпа безцелно по витрините, на които са изложени китайски порцеланови котки, кичозни изделия, стари бижута… Пред една от тях забелязвам двойка влюбени, прегърнати през кръста — тя се притиска о него, а той се дърпа.
Това ме навежда на една гениална идея.
— Хей, я виж там! — обаждам се аз, сграбчвам Нейт за лакътя и го насочвам към магазина.
— А? Какво?
Въпреки факта, че на острова няма почти никакъв сигнал, Нейт все пак е успял да намери някакъв и сега разговаря с агента си по недвижими имоти за перфектни гледки към морето и подово отопление.
— Какво ще кажеш?
Двойката вече се е отместила и витрината вече е изцяло на наше разположение. Така и предполагах — стари пръстени. Стари годежни пръстени!