Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Може би — кимвам аз.
Той наистина е пълна откачалка, но все пак има нещо по детски затрогващо във въображението му, а ентусиазмът му е крайно заразителен. От друга страна, ексцентризмът винаги е заразителен. Спомнете си с какво умиление гледате лудата си леля, която и в средата на осемдесетте продължава да носи боа от изкуствени пера и да играе канкан. Всъщност не знам дали вие си имате такава, но аз — да.
— Е, какво мислите?
Обръщам се и виждам, че Артси ме наблюдава със сбърчено чело — като дете, което чака одобрението на големите.
— Мисля, че за нашата галерия ще бъде удоволствие да ви представлява! — изричам с леко безпокойство аз. В крайна сметка той трябва да го е чувал милион пъти.
Но и така да е, той пак изглежда на седмото небе.
— Наистина ли? Сериозно?
— Да, наистина — кимвам.
— О! — усмихва се сякаш на себе си той и като че ли осмисля случилото се. И тъкмо си мисля, че ще каже нещо — каквото и да е, когато той внезапно си слага огромните очила, подава ръка и отсича: — Е, смятам да се връщам при картофите си.
Очевидно срещата ни приключи.
— Ами… да, разбира се — усмихвам се аз, полагайки огромни усилия да прикрия разочарованието си. — За мен беше голяма чест, че се запознах с вас, и ви благодаря за отделеното…
Но преди да успея да довърша, той вече излиза от хамбара. Побързвам да се измъкна след него, преди да ме е заключил вътре. Като го гледам, като нищо ще го направи, без въобще да забележи.
— Е, някакви последни въпроси? — пита той, докато заключва вратата. — Говорете сега или завинаги замълчете!
И ми прави сложен реверанс със завъртане на ръка над главата и поклон.
По лицето ми не помръдва и мускулче. Оттук нататък Артси с нищо не би могъл да ме изненада.
От друга страна…
— Но защо цялата тази тайнственост? — изстрелвам аз, преди да успея да се спра.
Лицето на Артси се смръщва като градоносен облак и на челото му се появява огромна бръчка, която слиза чак под очилата му.
По дяволите! Аз и моята голяма уста! Автоматично съжалявам за въпроса си. Защо изобщо трябваше да го задавам? Тъкмо когато всичко вървеше толкова добре! В гърдите ми се надига паника и аз правя онова, което правя винаги, когато съжалявам, че съм казала нещо — казвам още нещо.
— Искам да кажа, примерно никой не знае истинското ви име…
Когато всъщност трябва да си затварям шибаната уста!
— Питат ли Стинг какво е истинското му име? — контрира ме той. — Ами Мадона?
— Всъщност Мадона си е Мадона. Това е името й — промърморвам аз.
— Така ли? — По лицето му се изписва изненада, следвана от една от пленителните му усмивки. — Е, в такъв случай ще ви издам една тайна. Доста неудобна е, но…
Свеждайки буйната си брада към мен, той я прошепва в ухото ми.
Двайсет и осма глава
— Той се казва Харолд!
Час по-късно съм седнала в едно кафене в града и се обаждам на Робин.
— Луси? — пита разсеяно тя. — Всичко наред ли е?
— Не чу ли какво ти казах? — Откакто Артси ми каза истинското си име, нямам търпение да се обадя на Робин, за да й съобщя великата новина, обаче на острова сигналът е толкова лош, че едва след като стигнах в града, успях да се свържа с нея.
— Ммм… Извинявай, но би ли повторила?
— Художникът, с когото дойдох да се срещна в Мартас Винярд! — крещя по телефона. — Няма да повярваш, обаче истинското му име е Харолд!
Робин ахва. А после прошепва:
— Срещнала си мъж на име Харолд?
Добре де, знам, че малко нарушавам споразумението за поверителност.
— Да, обаче е тайна! — побързам да допълня. Никога не ме е бивало да пазя тайни. Тайните са такова едно нещо, че в мига, в който научиш такава, умираш от желание да я споделиш с някого. Но в моя защита съм длъжна да напомня, че в случая това е напълно оправдано — в крайна сметка това е съдбата на Робин! Това е Харолд!
Божичко, май ставам луда като нея.
— И как изглежда той? — пита все така тихо тя.
— Висок, с тъмна коса, красив — започвам, но после добавям: — Е, поне ще бъде красив, ако си избръсне огромната брада и облече други дрехи, но съм сигурна, че това ще може да се оправи.