Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Какво правиш? Гледай си пътя! — рева аз.
— Аз си го гледам!
— И намали!
— Луси, аз ли карам или ти?
— Ти, обаче караш прекалено бързо!
— Не карам прекалено бързо!
Мощна светкавица раздира небето и осветява мрака на нощта, последвана от оглушителната гръмотевица. Всяка клетка по тялото ми потреперва и аз сграбчвам здраво седалката под себе си. Да го вземат мътните! Вече май наистина сме в окото на бурята! Дъждът се лее върху нас на талази и наводнява пътя. Усещам как задните гуми на колата започват да занасят.
— Внимавай! Ще излезеш от пътя! — надвиквам воя на бурята аз.
— Няма да изляза от пътя! — надвиква го и той.
— Нейт, внимавай! Ще катастрофираме!
— Няма!
А после всичко се развива невероятно бързо. Единственото, което си спомням, е как гласовете ни звучат на стерео — аз пищя, той крещи, а после изгубва контрол над волана. Колата поема встрани… Гмурваме се в мрака… Гумите свистят… Откъслечни картини от полето… Храсти… Нещо ме изхвърля напред…
А после — бум!
Двайсет и девета глава
Отварям бавно очи. Заслепява ме ярка светлина. О, боже, това е! Всичко свърши! Аз съм в рая! Всеки момент ще чуя флейти, ще пристигна пред перленобели врати и ще видя баба, която ме чака с огромна купа домашни макарони с кокосови стърготини.
— Мамка му!
Обръщам се рязко, но вместо баба и нейните домашни макарони зървам Нейт.
Брей! Няма спасение от този човек! Даже в рая.
— Добре ли си?
— Да съм добре? — провиквам се възмутено. — Ти ме уби, а сега питаш дали съм добре!
— О, стига си разигравала сцени! — срязва ме той. — Нищо ти няма! Просто се ударихме в дърво, това е всичко!
Настъпва тишина, докато аз обработвам информацията. Значи не съм мъртва. Тогава…
— Това е всичко ли?! — провиквам се бясно. — Караш като луд насред буря, удряш колата в дърво и едва не ни убиваш и казваш, че това е всичко?! Сигурно краката и ръцете ми са счупени вече само заради теб!
— А счупени ли са?
Размърдвам краката и ръцете си.
— Не — изсумтявам. — Но не това е въпросът.
— Напротив, точно това е въпросът! — изсъсква той и разтрива чело. После въздъхва дълбоко и се хваща отчаяно за волана.
Колкото и да не ми се иска, сърцето ми се изпълва с тревога.
— Нейт, а ти добре ли си?
— Отлично. Нищо ми няма — измънква той. — Но не може същото да се каже за колата.
Проследявам погледа му и се вторачвам през предното стъкло по посока на ярката светлина. И едва сега осъзнавам, при това с не малка доза срам, че това са просто дългите фарове и те светят директно към дънера на голямо дърво. Предницата на колата се е залепила за дървото напълно смачкана.
— Добре че поне все още пали — промърморва той, като завърта ключа. — И това е нещо.
Въздъхвам облекчено. Слава богу! Съвсем скоро ще си бъда в странноприемницата, жива и здрава, сгушена под топлите завивки.
Побързвам да изтрия последното от ума си. Решавам да се придържам единствено към картината как се връщам в странноприемницата.
Дъждът продължава да барабани силно върху покрива на колата, когато Нейт превключва на задна и слага крак върху педала на газта. И облекчението ми се оказва краткотрайно. Чуваме свистенето на бързо задвижващи се гуми, обаче колата не помръдва. Нейт натиска по-силно газта. Колелата изсвистяват по-силно.
— Мамицата му мръсна! — провиква се той и удря бясно волана. После отваря рязко вратата и изчезва зад колата. Няколко секунди по-късно се връща мокър като мишка. — Заседнали сме в калта!
Картините на топлата, уютна странноприемница постепенно избледняват в съзнанието ми.
— На кого се обаждаш? — питам, когато той вади телефона си. Само да не ми каже, че се обажда в студиото или на агента си по недвижими имоти!
— На пътна помощ. Трябва да ни изтеглят.
— Но как ще ни открият?
Той ме поглежда така, сякаш съм пълен идиот, и изрича назидателно:
— Колата ми има джипиес и ще мога да им кажа точните координати на мястото. — Изричайки това, започва да набира номера на пътна помощ.
— О, ясно — промърморвам. Досега направо ненавиждах този проклет айфон на Нейт, обаче сега съм му благодарна, че си има айфон.
— Само дето имаме един малък проблем.