Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Как? — обърна се да я погледне той.
— Като довършим проклетото разследване, ето как!
— Не знам дори откъде да започнем.
— От началото, разбира се.
— Вече опитахме.
— Те очакват да тръгнем наляво, но ние ще завием надясно.
— Помниш какво се случи последния път.
— Значи ще направим по-остър завой надясно — тръсна глава тя. — Имаш ли идея как може да стане?
Стоун се замисли за момент, после поклати глава.
— Нямам.
— Аз обаче имам — каза Чапман. — Том Грос.
— Мъртвите не говорят.
— Нямах предвид това.
— А какво тогава?
— Помниш ли кафенето, в което Грос сподели, че е под наблюдение?
— Помня. И какво?
— Тогава той каза и още нещо — че може да се довери само на един човек.
Трябваха му няколко секунди, за да се досети.
— Съпругата му!
— Питам се дали й е имал достатъчно доверие, за да сподели с нея нещо, което би ни свършило работа?
— Има само един начин да разберем.
— Значи си отново в играта?
— Неофициално. Зад кулисите — бавно каза той. — Където винаги ми е било мястото.
80
Около девет сутринта Чапман позвъни на опечалената Алис Грос и помоли за среща. В ранния следобед двамата със Стоун се появиха в скромната двуетажна къща в Сентървил, Вирджиния. Алис Грос изглеждаше съсипана. Лицето й беше посивяло, очите й бяха подпухнали и зачервени, а косата — разрошена. Покани ги да влязат. В едната си ръка държеше смачкана хартиена кърпичка, а в другата бутилка минерална вода.
На малката масичка лежеше разтворена книжка за оцветяване. Погледът на Стоун се спря на снимката зад нея, на която бяха Алис и Том Грос заедно с четирите си деца на възраст между три и четиринайсет години. Намръщи се и побърза да отмести очи.
Настаниха се на канапето, а Алис Грос седна на фотьойла срещу тях.
— Съпругът ви беше страхотен агент, мисис Грос — промълви Стоун. — Всички ние сме съкрушени от загубата му.
— Благодаря. Знаете ли, че ще организират официална траурна церемония за Том?
— Да, чухме за нея. Той със сигурност я заслужава.
— Би се притеснил. Никога не е обичал да привлича вниманието. Такъв човек беше. Просто си вършеше работата, без да се интересува кой ще обере лаврите.
Стоун се опасяваше, че ФБР беше запознало Алис Грос с обстоятелствата, при които беше загинал съпругът й. Включително и неговата роля в тях. Но това очевидно не се беше случило.
— Правим всичко по силите си да открием извършителите — обади се Чапман.
— Благодаря ви — подсмръкна Алис Грос. — Той обичаше работата си. Непрекъснато работеше извънредно.
— Веднъж ми спомена, че се безпокои, защото го наблюдават — каза Стоун.
— Да, неговите хора — потвърди мисис Грос. — Те вече ме питаха. Имам предвид колегите му от Бюрото.
— Какво им отговорихте?
— Но вие не сте ли от ФБР? — объркано го погледна Алис Грос.
— Работехме заедно с тях — отвърна след известно колебание Стоун.
— Аз съм от МИ6 — намеси се Чапман. — Том може би ви е споменал за мен.
— О, да. Вие сте англичанката. Той казваше, че сте много добра.
— Благодаря.
Жената си пое дълбоко въздух и добави:
— В Бюрото бяха много разстроени… Имам предвид от подозренията на Том, че е бил шпиониран от колегите си. Според мен не можеха да повярват.
— А вие повярвахте ли? — внимателно я погледна Стоун.
— Винаги съм се доверявала на преценките на Том — притеснено отвърна тя.
— Прекрасно! — възкликна Чапман. — Мисля, че сте били абсолютно права.
— Том ни сподели нещо — приведе се напред Стоун. — Нещо, което ви засяга.
— Мен? — учудено го погледна тя.
— Да. Каза, че вие сте единственият човек, на когото вярва.
Очите на Алис Грос се напълниха със сълзи и тя бързо ги попи с кърпичката.
— Винаги сме били много близки. Той обичаше службата си във ФБР, но мен обичаше повече. Нямаше право да обсъжда служебните си проблеми, но го правеше и искаше мнението ми. Понякога то се оказваше правилно.
— Сигурна съм, че сте му били отлична помощничка — кимна Чапман.
— Ние знаехме, че ви се доверява — добави Стоун. — Случайно да ви е разказал нещо, свързано с последното му разследване? Нещо, което го е тревожело? Спомнете си, моля ви!