Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Значи го махам и после… – мърмореше той, повече на себе си, отколкото на Нина, докато се оглеждаше наоколо. – А, ето го. На стената има някакви дупки. Познайте от три пъти с формата на кой плод са.

— Сигурно трябва да сложиш ябълките в тях и след това да върнеш глобуса на мястото му – предположи Нина.

— Да, и аз смятам така. Това е като някаква психо версия на „Кристалния лабиринт”. – Чейс се върна при статуята и се протегна, за да бутне глобуса. Въпреки че беше кух, все пак бяха нужни доста усилия, за да го накара да помръдне. – Хайде де, негоднико!

Глобусът се освободи с отекващ грохот и с увеличаваща се скорост се търкулна по релсите, преди да стигне до издигащата се крива в края им. Търкулна се напред-назад няколко пъти и най-накрая спря.

Чейс се върна по предишния си маршрут обратно до най-близката от четирите колони. Този път металната клетка се свали лесно. Той бръкна вътре и внимателно извади бронзовата ябълка. От едната й страна имаше малка квадратна издатина и той се сети, че тя съвпада идеално с единия от отворите на стената зад Атлас – това бе примитивен ключ.

Той се върна при статуята и постави ябълката във вдлъбнатината и се опита да я завърти. Тя се завъртя на четвърт оборот по посока на часовниковата стрелка и спря.

— Добре, явно номерът минава.

— Вземи и другите три – заповяда му София.

Чейс изсумтя раздразнено и се обърна към шахматната мрежа. Застана пред централната светла плочка.

— Добре. Нина, тази безопасна ли е?

Кратка пауза и после:

— Да. После мини вдясно.

Той пристъпи напред…

— Не, не, спри, почакай! – изпищя Нина. Чейс успя да отскочи точно преди плочката да хлътне с трясък.

— Исусе! – изпъшка той. – Какво беше това? Мислех, че всичко си разгадала!

— Съжалявам, извинявай! Гледаме от различни посоки – имах предвид моето дясно. Твое ляво.

Чейс се захили насила.

— Толкова много акъл, а не можеш да различиш ляво от дясно?

— Да, добре, съжалявам – притеснено отговори Нина. – Значи, трябва да стъпиш вляво, след това отново вляво, за да стигнеш до следващата колона.

— Сигурна ли си?

— Да!

— Нали ти казах, просто проверявам.

Следвайки напътствията на Нина, той бързо обиколи останалите колони и събра трите ябълки, след което се върна при статуята на Атлас и вдлъбнатините зад нея. Постави ги по местата им една по една. Когато завъртя и последната, той чу как някакъв скрит механизъм изщрака: отключи се ключалка.

Сега оставаше само да изтика тежкия глобус обратно на раменете на Атлас. Това му отне много повече усилия, но след няколко минути глобусът се озова на мястото си. С глухо тупване една от по-светлите плочи в дъното на стаята се отвори.