Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Металният пояс остана в ръцете му. Оръжията, които го обикаляха, не помръднаха. Чейс въздъхна с облекчение и се изправи.

Вече бе забелязал една вдлъбнатина на затворената врата в дъното на кръглата камера и въобще не бе изненадан, че формата й съвпада напълно с тази на колана. Жлебовете съвпаднаха с издутините отзад на древното бронзово творение и когато го постави на мястото му, той чу тихото изщракване на ключалка. След като натисна малко по-силно, вратата се отвори и разкри тъмен тунел.

Комоса влезе в стаята, София вървеше след него.

— Остава още само едно изпитание. Еди – каза тя. – Да вървим.

— И какво ще става после? – поиска да разбере Чейс. – Веднага щом стигнем до гробницата ли ще ни убиеш?

София не отговори, но в усмивката й имаше нещо, което накара Чейс да замълчи. В този миг той разбра, че тя не възнамерява просто да ги убие. Имаше нещо друго на ум. Не се и съмняваше, че въобще няма да му хареса. Каквото и да беше намислила, Комоса явно имаше участие в него, защото на лицето му се изписа същото изражение на садистично удоволствие.

Излезе от кръглата зала и тръгна по тунела точно когато Нина влезе в стаята от другата страна. Тя огледа заобикалящите я статуи, но когато се спря да ги види по-отблизо, Корвус я подкани да побърза.

Нина не помръдна от мястото си и останалите от групичката се скупчиха зад тях.

— Поне можеш да ми позволиш да ги погледам. Това е невероятна археологическа находка.

— Миналото не ме интересува – изсумтя Корвус. – Само бъдещето. Продължавайте – обърна се той към хората си. Те се запътиха покрай статуята на Хиполита към изхода.

Нина се обърна към него и каза със сарказъм:

— Не знаеш ли, че онези, които не се учат от миналото, са обречени да…

Туп!

И двамата подскочиха при внезапното движение, последвано от изпълнения с болка вопъл на един от мъжете, който падна на колене. Той случайно бе докоснал едно от копията, докато минаваше край него и капанът се беше задействал, копието се беше забило в ребрата му, а от излетялата от отсрещната страна стрела го прониза в гърдите. Той изпъшка за последен път и падна по лице върху стрелата, която се заби още по-дълбоко в тялото му.

Нина отмести поглед от трупа и го впи в Корвус.

— Ето за това говорех. Преди пет минути Еди разбра, че не трябва да го прави.

Останалите мъже се обърнаха нервно към Корвус, един от тях се наведе, за да вземе оборудването и оръжието на мъртвеца.

— Оставете го – заповяда Корвус. – Ще го приберем на връщане. – И групата продължи напред, като вече внимаваха да стоят далеч от оръжията.

Водеше Чейс. Щом стигнеше до кръстопът, той изчакваше инструкциите на Нина, а тя разчиташе в движение скрития текст. Чейс нямаше представа какви опасности се крият в неописаните тунели, но в момента, в който стигнаха до входа на следващата камера, той просто спря да мисли за тях.