Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Бертийон отново изкрещя, а агонизиращият му вик секна изведнъж, когато бясно движещите се крака го стъпкаха и го разкъсаха на парчета, а статуите почервеняха от плисналата кръв. Нина ужасена отмести очи, дори Чейс се извърна отвратен. Във въздуха полетяха късове човешка плът, които нападаха на пода пред нозете на останалите трима мъже.

София насочи пистолета си към Чейс.

— Как да ги спрем? – изкрещя тя на Нина. – В другата версия на легендата? Кажи ми или Еди ще умре!

Нина погледна отчаяно Чейс и неохотно отговори:

— Той е убил Диомед и нахранил с трупа му собствените му коне. Щом се нахранили, те се успокоили и Херкулес успял да ги отведе.

София се обърна към входа, където Комоса и другите двама мъже се бяха опрели на решетката – конете се намираха само на петнайсет фута от тях и продължаваха да се приближават.

— Джо! Устата им – трябва да ги нахраниш с нещо!

— Какво? – изкрещя Комоса.

— При теб е пълно с месо!

Комоса беше объркан, но след миг осъзна какво е имала предвид. Той вдигна с отвращение лявата ръка на Бертийон, китката му се откъсна и падна на пода.

Устата на конете продължаваха да тракат, острите им зъби проблясваха на светлината на фенерите. Всеки път, когато се отваряха, те разкриваха голяма дупка — канал, стигащ до вътрешността им.

Комоса замахна, за да хвърли ръката, като се забави за миг, за да улучи точния момент — след което метна осакатения крайник в устата на най-близкия кон.

Ръката се закачи на зъбите, повися там за миг, после устата се затвори и тя потъна във вътрешността. Устата се отвори отново, Комоса и другите се притиснаха към стената. Конете продължиха да напредват... после постепенно забавиха ход, гръмотевичният галоп премина в тръс и накрая окончателно спряха, само на четири фута от решетката. Над главите им нещо изтрака. Един от хората на Корвус се опита да повдигне решетката и установи, че този път тя се движи.